Очаква ни гореща политическа есен и в национален, и в международен план. Напрежението в системата на международните отношения се запазва, бежанският натиск не спира, Русия и Украйна продължават да са изправени една срещу друга. Създава се усещането, че най-големия губещ от всичко това е ЕС, защото нито един от значимите световни проблеми не е възникнал в него, но всички те рефлектират на негова територия, затрудняват функцинирането на институциите му и дори заплашват неговата цялост.
В подобна обстановка е трудно да се прогнозира откъде може да произтече най-голямата заплаха за България. Дали от бежанския натиск, ако Турция се откаже от ролята на буфер. Дали от процесите на дезинтеграция, течащи в ЕС или от Русия, която продължава да опитва да възстанови позициите на Съветския съюз в някои от страните от посткомуниситческото пространство.
Със сигурност много българи виждат в бежанския натиск непосредствена физическа заплаха за себе си. Не знам обаче колко от тях си дават сметка за значението на нашето членство в ЕС точно сега. Ако бяхме извън Общността какво щеше да попречи на милионите бежанци от Турция да нахлуят на наша територия? Гърция беше ясен пример. След като се появи импровизирания бежански лагер в Идомени с 30 000 бежанци реакцията на Европа беше доста бърза. С европейско съдействие лагерът беше разформирован и освен това беше затворен т.нар. Балкански мигрантски път. Това отношение ясно показа разликата в нагласите на Запада към една периферна страна от ЕС и Турция, която е партньор, но не и член на Общността.
Този пример говори, че Старият континент няма бъдеще без ЕС. Не че Общността няма нужда от реформи. Трансформирането на политическа в администативна власт отдалечава европейските институции от европейските граждани и това формира тенценция към търсенето на изход по единично, било то във формата на Вишеградска четворка, Шенгенско пространство или Еврозона. Отдавна е ясно, че Европа е един цялостен организъм и може да се съхрани единствено, като такъв. Така че целта е ясна, остава да се намерят адекватните средства за нейното реализиране.
