Да си преговорим историята

Книгата „Преговор на историята“ бе представена при огромен интерес в Централния военен клуб в София. Автор на сборника, който включва статии, обръщения, речи и интервюта, е президентът на България ( 1997 – 2002) Петър Стоянов. Книгата обхваща  период от 20 г., от момента на избирането на Стоянов за президент през есента на 1996 г. до последното му интервю преди 3 месеца. Читателите ще си припомнят историята и важните събития през  мандата на президента, както и случки след това. На представянето на книгата присъстваха много политици, журналисти, общественици, между които двама български премиери – Филип Димитров и Стефан Софиянски. Презентацията започна с видеопреглед от митингите срещу кабинета „Виденов” и ролята на току-що встъпилия в длъжност президент в онези паметни дни от началото на 1997 г.

Президентът Росен Плевнелиев беше ВИП гостът в залата на Военния клуб. Ето какво каза той:

Неговият мандат беше труден, такъв беше и моят.

Да, историята трябва да се знае и, да, трябва да се преговаря. Защото много страшни са ненаучените уроци. Това че днес в сърцето на Европа същото поколение, което разруши Берлинската стена, издига нови стени на разделение, е един ненаучен урок. Това че днес става модерно антиевропейското говорене, включително и в България, е ненаучен урок.

И това че днес националисти, популисти развяват по-скоро чуждото, отколкото българското национално знаме и се нарича „патриот”, е ненаучен урок от историята. Ненаучените уроци от историята са много опасни, но още по-опасна е манипулираната история, подменената история, подменените ценности.

И да, днес всички трябва да признаем, че живеем в една България, в която все още историята е подменена, все още ценностите не са избуели като прекрасно цвете, както бихме искали да ги видим. Точно тук, днес, в България, ченгета всякакви, политолози, социолози, журналисти, политици – всичките агенти на ДС – нима те не продължават да шестват по тв студия със собствените си сценарии, както и преди 25 години?

Още едно доказателство, че живеем още във време на подменени ценности. И точно в това време е толкова важно, че един и голям, и достоен български президент – президентът Петър Стоянов, проговори. И сложи и подписа си под тази книга. Прочетох я на един дъх. Върнах се в тези дни, решителни за България и съм горд, че вървя редом с президента Стоянов, че го чувствам близък като ценности. Неговият мандат беше труден, такъв беше и моят.

Помня какво ми каза президентът Стоянов, когато бях избран„.

„Виж, честитя ти. Едно да запомниш от мен – президент е съвсем нормално да греши. Човешко е. Но гледай никога да не сбъркаш в големите неща”.

Той никога не сбърка в големите неща. След Виденовото правителство, когато България пропадаше, той стабилизира, той постави страната на здрава основа, мина през жестоката криза на онзи февруари, на онзи Консултативен съвет по национална сигурност, когато успя да изкове на ръба на конституцията най-правилното за България решение. Той знаеше какво прави. Така беше и в Косовската криза, взе решение и проправи пътя България да изпълни стратегическата задача за членство в НАТО и ЕС. 

Президентът Стоянов е символ на разум, морал и ценности – един от много малкото в политиката ни. Такъв е като държавник, като човек и като гражданин”.

След това Петър Стоянов благодари на Росен Плевнелиев и го увери, че  „Тук вие трябва да се чувствате в приятелска среда”. Той благодари и на вицепрезидента си Тодор Кавалджиев, на стотиците хиляди български граждани, които със своята вяра, любов, енергия помогнаха България да излезе от посткомунистическия здрач след 1989 г., да започне реформи и най-накрая да стане член на ЕС и НАТО и да се почувстват достойни граждани на Европа и света Ето какво още каза той:. 

„Няма от какво да се срамуваме“

Ще се опитам да отговоря на въпроса, защо след всичко, което постигнахме, неудоволетвореността е спътник на обществото. 

Няма от какво да се срамуваме, ние искахме, ние работихме, участвахме в митинги и управлявахме, за да направим България страна на свободни хора, на човешки права, с работеща пазарна икономика. Кое не ни стигна, за да чувства българското общество днешната неудоволетвореност?

Аз мисля, че натоварихме със свръхочаквания и демокрацията, и членството ни в ЕС. Объркахме ЕС със СССР и мислехме, че ЕС дава, а всъщност демокрацията е нищо повече от една рамка, от възможност, от перспективи, които, за да се реализират, изискват страхотна мобилизация на творческите усилия на цялата нация. На всичко отгоре, връщайки се назад, започвам да си мисля, че не успяхме да се освободим от тази двойнственост, тази наша политическа, идеологическа, носталгична разкраченост между Правец и Брюксел, парализира сякаш националната ни енергия и сила. Ние се оплакваме, но е голяма грешка да приписваме днешните си беди на демокрацията или на ЕС. Защото на практика никога не успяхме да видим един истински работещ модел на демокрацията. 

Съвършеният модел на демокрацията не съществува никъде. Тези модели, към които ние се стремяхме – Франция, Германия, Франция, Холандия – след като там демокрацията работи, те са обичайните дестинации за нашите деца, значи не демокрацията ни е виновна. Значи вината трябва да я търсим някъде у нас. Идва ми наум едно великолепно есе на Ортега и Гасет.

Един беден ром отива при свещеника да се изповяда. Свещеникът пита:
– А ти знаеш ли Десетте божи заповеди, чел ли си ги?
Той отговорил:
– Отче, щях да ги прочета. Но се носи слух, че ще ги отменят.
Ние се държим горе-долу като този беден ром. Правим ли това, което трябва да правим… Не го правим много, защото непрекъснато някой ни подшушва, че щели да отменят – я демокрацията, я ЕС. Не, няма да ги отменят. 

Това е цивилизационен избор. И с всички несъвършенства, които имат демократичните системи, с всички кризи, пред които е изправен ЕС, това е най-добрият избор за България. Много пъти обичайният ми маршрут е по пазара на „Граф Игнатиев” и повече от 15 години, откакто изгубих изборите, измислям бърз, адекватен и пълен с хумор отговор на хората, които ме питат: „Защо така, защо сгрешихме”. И аз ги питам – имате ли деца, обичате ли ги. Къде е твоето дете – в Мадрид, в Англия, във Франция… Е, казвам, вашите деца избраха пътя, по който да вървим. Ако ги обичате – следвайте го, просто не им пречете. И ако искате да се върнат в България – направете условията такива, каквито са там – във Франция, Германия…”