Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Когато професията е призвание

[post-views]

strashinaДа не забравяме, че военната професия всъщност е призвание, което всеки, който идва в армията, трябва да усети в себе си, тогава всичко би било наред. В това е убеден старшина Веселин Первазов, който е старши специалист „База данни и терен“ в НВУК „Чаралица“. Важни са преди всичко желанието и мотивацията, категоричен е той.

В „Чаралица“ негова отговорност е създаването, изграждането и настройването на базата данни преди започване на всяко едно компютърно подпомагано учение. „Не работим ден за ден. Същинската ни работа се съсредоточава в дълъг период от време преди самото учение и е изключително сложна. Изисква се взаимодействие с други колеги, но главно – работа на компютър от сутрин до вечер. Така че когато преди учението си свършим добре работата, после е по-лесно“, казва старшината.

Той обяснява и значението на компютърните симулации в обучението. Най-голямото предизвикателство е изключителната прецизност, която изисква работата му, защото всяка система, всеки войник, всяка машина, боеприпас, сензор, трябва да бъдат прецизно настроени, за да отговарят на истинските способности. Само в такъв случай резултатите от учението са максимално близки до реалните, казва старшина Первазов.

И макар работата на компютър обикновено да е индивидуално занимание, е свикнал с отговорната екипна дейност. Има пет мисии зад граница. Те са в Ирак, в Афганистан 3 пъти – в Кабул, Кандахар, отново Кабул, както и в Босна и Херцеговина. 

По думите му, най-трудно е било в Ирак. Там е бил с втори пехотен батальон – от януари до юни 2004 г., непосредствено след атентата срещу базата ни в Кербала в края на 2003 г., при който загинаха петима български военнослужещи. Още помни тежката обстановка, реалните бойни действия, патрулите. И днес, на „Чаралица“, се стреми да предаде бойния си опит от тези горещи точки по света на своите колеги от контингентите, които идват на обучение в подготовка за мисия.

Веселин Первазов е родом от София. През 1996 г. става курсант във Висшето военно инженерно строително училище „Любен Каравелов“ в столицата. „Поради настъпилите реформи то беше девоенизирано през 2000 година. Напуснах и години след това – през 2003 г., отново се присъединих към армията, първоначално към 62-ра свързочна бригада – Горна Малина. От 2005 г. съм в НВУК“, казва старшината. Женен е, има три деца – момчета. 

Няма да ги насилвам, но бих се радвал ако изберат военната професия, заявява бащата.

В свободното си време, което обикновено е малко, ходи на риба. За съжаление рядко намирам време за това покрай ангажиментите с малките, макар че въдичарството ми върви, допълва с усмивка.

Опитва се и да спортува. Въпреки че работим на компютри, нашата основна задача като военнослужещи е да поддържаме адекватна форма, категоричен е старшина Первазов.

Най-ново

Избрани