Тя е в непрекъснато състезание с времето и със себе си в устрема да овладява новите технологии. Комуникационният специалист трябва много да чете и да се развива казва капитан Ива Иванова, която е началник на комуникационно-информационния възел (КИВ) в Националния военен учебен комплекс „Чаралица“.
Заради тази дигитална надпревара не й остава много свободно време. Но вече е свикнала, защото има и подготовката, и опита, включително и международен, да се справи с предизвикателствата и да не изостава от новите технологии, които постоянно постъпват на „Чаралица“.
Родом е от Сливен, където е получила и средното си образование. И досега няма еднозначен отговор защо е избрала военната професия.
Едва ли е само защото прадядо й е бил офицер. „Предполагам, че съм продължила традицията в Сливен да има много военнослужещи, офицери, да са добре подготвени, амбициозни“, споделя капитан Иванова. „Беше личен избор, но донякъде и стечение на обстоятелствата, защото когато исках да кандидатствам, армията предлагаше много добро обучение и де факто беше изцяло държавна поръчка, всичко се финансираше от държавата, което беше много важно“, обяснява момичето в униформа.
Завършва Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“ през ноември 2008 г. и от януари 2009 г. започва службата си в София, във формирование, подчинено на Съвместното командване на силите. Три години по-късно заминава да служи в Лариса, Гърция в щаб на НАТО – този на Бригада „Югоизточна Европа“ (SEEBRIG).
Там в продължение на три години трупа опит в международна среда. „Научих се най-вече да работя с различни нации, да взимам предвид националните им особености. Подходът трябва да бъде индивидуален. Разширих контактите си и свикнах да работя с чужденци, защото началото е малко стресиращо за млад офицер“, споделя капитан Иванова. Връща се в България през януари 2015 г. и от тогава е тук, в „Чаралица“.
Като началник на КИВ в НВУК осигурява свръзките в реално време и на ученията, които комплексът непрекъснато организира за формирования и щабове от цялата страна. Натоварването на специалистите от възела е голямо.
Ролята на КИВ е да създаде преносната среда, за да могат симулационните системи в НВУК да работят както на местно ниво, така и разпределено, казва капитан Иванова. „При нас има много работа за комуникациите. Това е основно свързано с множеството учения, които провеждаме. Всеки ден за нас е абсолютно различен от останалите. По време на учение ситуацията е доста динамична. Учебният процес започва в 8 сутринта, понякога продължава до 5 ч. следобед, а друг път ученията протичат денонощно“, споделя тя.
При това постоянното присъствие на личния състав на КИВ е задължително. Въпреки че предварително сме изградили всички необходими свръзки, цялата комуникационна среда, винаги съществува възможност нещо допълнително да се наложи да се свърже, да пропадне свръзката, така че – ние постоянно трябва да сме тук, допълва капитан Иванова.
И досега не забравя наученото в НВУ – че няма „Не мога“. Няма такова нещо, ако в момента човек не се чувства подготвен да свърши нещо, ще отдели време, ще намери начин и ще се научи да го прави, за да успее да изпълни задачата, споделя убедено.
Отсега тя и колегите й се подготвят да изкачат
следващия технологичен връх, който има международни измерения. „Предстои да се включим в тренировъчната мрежа на НАТО, което си е огромно предизвикателство. Въпреки това пак не очаквам проблеми с комуникациите. По-скоро вероятно ще се наложи личният състав да бъде натоварен допълнително или да поискаме усиление“, прогнозира капитан Иванова.
„Според моите наблюдения натоварването досега само расте, което е хубаво, защото и комплексът расте и нашият опит расте, расте и значението, важността на комплекса. Това е много хубаво, защото все повече формирования от цялата страна идват при нас да бъдат обучавани“, заявява тя. По думите й, усилията на хората от НВУК са подкрепени и от факта, че в „Чаралица“ се въвеждат най-новата техника и симулационни комплекси, с които досега не са имали никакви проблеми.
През уикендите обича да е сред природата, да пътешества по планините. Това ми помага да се разтушавам от сериозното ежедневие и от постоянното гледане в екрана, казва капитан Иванова. Няма друг по-добър лечител от природата, категорична е капитан Иванова.
