Информационен център на Министерство на oтбраната

Автографите – най-кратките романи в света

Йордан Ефтимов

bezsanici-pojelanieИзследването на автографите е силен коз в социологията на литературата. Тони Зарев в книгата си „Душата на книгата (автографи в един разказ за книги, хора и събития)“ дава пример с автограф върху дарена от учителя Стефан Хълтяков 1868 г. книга на по-младия му колега учител в Народното училище в Жеравна – Петър Димитров. Димитров ще бъде преводач на Скайлър и Макгахан при тяхната анкета след Априлското въстание. Ще преведе и „Уроци по клане…“ (1878 г.) от Гладстон. Книгата, която Петър Димитров получава, е историческият роман „Беатриче Ченчи“ на Франческо Гуераци, приятел на Джузепе Мацини. Тя разказва кървавата история на благородната девойка Беатриче Ченчи, обезглавена от Светата инквизиция на 11 септември 1599 г. по нареждане на папа Климент VIII. Несправедливо обвинена за съучастие в убийството на развратния си и жесток баща, трупът й е изложен за назидание на площада на екзекуцията. Според нашият автор: „в българска среда по това време, в разгара на църковните борби се провежда засилена католическа пропаганда. Любомъдрият читател ще научи, че глави се режат не само на Изток, но и в католическия Запад.“
fotev-sachineniqДруг фокус в книгата на Зарев са дарствените надписи. Купуваш книга и я подаряваш на свой колега или на любим човек. Стремежът е да купиш прочута книга. А когато не съществуват книжарници в съвременния смисъл на думата? Как да гледаме на дарствените надписи, когато книгите са много по-скъпи и се доставят след специална поръчка? Дарственият надпис придобива много по-голямо значение от това, което е имал като замисъл: той разказва за влиятелните книги, за тези, натоварени с допълнителен смисъл и престиж.
Изследването на проф. Иван Радев „Погребаните книги на Възраждането“ сочи как дори само публично обявеното намерение на възрожденските просветни дейци да преведат книга е ценно – свидетелства за книгите и съчиненията, които е трябвало да бъдат спешно преведени и издадени. В началото на 90-те години на 20. век, след падането на Желязната завеса, излязоха няколко книги, посрещнати от огромни опашки и интерес, книги, които не са могли да излязат през епохата на реалния социализъм. На първо място Зигмунд Фройд и Фридрих Ницше. Екземпляри от тях вече са особено значими – със специални обръщения от дарителя към обдарения.
Една от големите опасности за историка е онази форма на анахронизъм, при която си представяме примерно Джордж Вашингтон като един от нас, само че облечен в исторически костюм. Или другият полюс – за противоположния грях: – историческите личности ни изглеждат, че нямат нищо общо с нас, че са абсолютно различни. Д-р Тони Зарев не бърза да прави големи изводи от своите „находки“, а оставя това на читателите. Показва находките, прилагайки контексти – сведения за предполагаемия автор и адресат на автографа, за изданието, сведения за цвета на мастилото и качествата на хартията. И дотам. Хипотезата му е със задължително дебела въпросителна.
bezsanici-pojelanie2Неговата книга е вид история на българската литература. От сенките на миналото за миг се показват фигури с високо значение за българската култура, които отново изчезват в миг. Така прочитът на голяма колекция от автографи се превръща в алтернативна литературна история. Тази история е дискретна, прекъсната, „надупчена“. А това е провокация за литературните историци. Да видиш историята на литературата и културата като паралелни и пресичащи се поредици от взаимодействия между личности, а те са не само известните велики предци, но и по-малоизвестни творци, учители, и дори „обикновени“ хора – това е истинска антропологическа революция. 
Хората подаряват книги и в този миниатюрен акт присъства въображението на епохата. Понякога в поредицата от няколко думи попада само една, която разтваря вратите към богатата представа за бъдеще, човешки успех, щастливо общество. Една личност с достойнство и дори гордост се обръща чрез автографа към друга личност, за чието достойнство предполага и чиито представи фантазира. Автографите не са просто свидетелства, те могат да бъдат сами литература – и тази книга го показва блестящо.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top