Пак вземаме назаем заглавието на популярния филм, защото то неизбежно подхожда на проблема с „невидимата“ престъпност у нас.
Дори беглият прочит на „цацаровчетата“ от прокурорската хроника показват, че нещо с налаганите наказания не е достатъчно убедително. Грабителят от Плевен просто си живее като рецидивист. Влиза в затвора, излиза не след дълго, не похваща никаква работа, граби нагло.
В Силистра – също никакъв респект от закона и неговите санкции. Размаханият нож се насочва и срещу полицаите, „гарниран“ със заплахи дори за убийство на служителите на реда. Да видим каква присъда ще получи този бабаит и какво ще стане с него, след като излезе от затвора.
Крадлата Анка вече е станала „класика в жанра“. Първата си присъда получила още преди четири десетилетия – в далечната 1976 г. Я, да видим дали тогава не е имало престъпност! И ако е нямало – защо съществуваше такава многочислена и мощна „народна“ милиция – само за да стриже дългите коси и да реже късите поли – затова ли? И ето я тази Анка – за 40 години 20 присъди. На две години – по една. Май е крайно време да се отърсим от натрапваната заблуда на „социалистическото хуманно общество“, че затворът е място за превъзпитание на „съгрешилит“”. И е категорично неверен девизът, който висеше по всички затворнически стени: „Ако не знаеш – ще те научим, ако не можеш – ще ти помогнем, ако не искаш – ще те принудим“. Вярно е, че единствено работи принудителното отделяне от обществото. Защото попадналият зад решетките „новобранец“ научава, но какво – нови тънкости в занаята. А помощта на старите „апапи“ се изразява главно в усъвършенстване на бандитските умения. Нека погледнем нещата наистина с широко отворени очи – затворът е място за изолиране на престъпниците от обществото! И затова присъдите трябва да са такива, че тази изолация да е трайна. Така е, законодателю. Крайно време е да приключим с принципа на „широко затворените очи“ и да погледнем болезнената истина за „невидимата“ престъпност. Която може да бъде респектирана само със завишени наказателни санкции. Които, от една страна, ще лишават за дълго време такива като Анка от възможността месец след излизането от затвора отново да крадат. И от друга – ще стряскат бъдещите „Анки”, които ще знаят какво ги чака, ако тръгнат по този път.
