По повод Деня на Съединението – 6 септември, в Пловдивския историческия музей бе открита изложба с над 200 експоната от историята на града в периода от Освобождението през 1878 г. до втората половина на 20-ия век. Тя е озаглавена „Пловдив по пътя към модерния свят“.
Но да се върнем към началото на този период. По време на Освобождението от османското владичество Пловдив е най-големият град в България с население от 33 442 жители. Това, което го отличава от останалите селища в Ориента, са християнските махали с богати къщи по Трихълмието, където улиците са калдъръмени, чисти зиме и лете. Но в останалите махали край Марица улиците са тесни, криви, покрити с белезникава пръст, прашни през лятото, кални след всеки дъжд. И останалите български градове имат ориенталски вид, съградени без какъвто и да е било план.
В изложбата е обърнато внимание на този процес – градоустройството на Пловдив. А то се оказва много по-сложен въпрос именно поради това невероятно съчетание на природни фактори – хълмовете, полето, реката и едно изключително културно историческо наследство от 5-6 хилядолетия. През временното руско управление е направен опит за създаване на първи кадастрален план, но той е по-скоро за заснемане на съществуващото положение. Едва през 1886 г. се пристъпва към направата на първи градоустройствен план на Пловдив, обяснява директорът на музея Стефан Шивачев.
Експонатите, показани в изложбата, са много и всеки от тях носи една неповторима атмосфера от онова време. Най-старите от тях са телеграфният апарат „Сименс“, ръчната пералня, хладилният шкаф на богатото семейство на Христо Г. Данов, над 100-годишният водомер и др. Прави впечатление изяществото на балната рокля на Мария Герова – съпруга на българския възрожденец Найден Геров. Тя е ушита преди стотина години и наскоро е подарена на музея от наследница на това семейство.
В изложбата са проследени големите промени в живота на пловдивчани през следващите десетилетия след Освобождението. Бързо е преодоляно изоставането от европейската цивилизация и започват да протичат процеси на урбанизация, градоустройство, създаване на нова индустрия и обществени отношения.
