„Лили Марлен“ е най-популярната песен от времето на Втората световна война. Историята й е дълга и трогателна. Първият й запис е замислен като пропаганден ход на нацистите, но човешкото и в двата воюващи лагера надделява, а Лили започва да сгрява всяко войнишко сърце, съвсем като лековатия женски персонаж, възпят в нея.
„Политиката можеш да я обсебиш и национализираш, но песните не знаят граници“, пише в свой репортаж от фронта самият Джон Стайнбек, по това време военен кореспондент в Европа. „Спрямо такава песен не можеш нищо да сториш, освен да я оставиш на мира. „Лили“ е безсмъртна“, категоричен е великият американски романист.
Военновременните песни не е задължително да са свързани с войната. По-скоро вярно е обратното. В най-прочутата австралийска песен от Втората световна война например е „Валс с Матилда“ и в нея става дума за крадене на овце. Самата „Лили Марлен“ е семпла песничка. Първият й куплет гласи: „Под уличните фенери, до предказармения площад, често срещах Марлене, руса хубавица…“ И обяснява как Марлен първо си падала по нашивките, после – по офицерските пагони.
Срещала се тази Марлен с всякакви, докато накрая се запознала с бригаден генерал, какъвто поначало търсела.
Текстът на песента е написан през 1915 г., появява са като стихотворение по време на Първата световна война. Негов автор е учителят Ханс Лайп (1893 – 1983). Стихотворението пише, когато е на пост в Берлин преди частта му да бъде изпратена на Източния фронт. Лили Марлен е съчетание на имената на две реални момичета, с които той се срещал като млад войник: красивата дъщеря на един бакалин – Лили, и очарователната медицинска сестра – Марлене.
Стихотворението е публикувано за първи път в сборник с поезия през 1937 г., първоначално озаглавено „Песен на един млад войник на пост.“ Първата мелодия за стихотворението е написана от Рудолф Цинк през 1938 г., а първият изпълнител на песента е Вили Фрич, който продава около 700 плочи.
През 1937 г. песента привлича вниманието на композитора Норберт Шулце, съпруг на българката Ива Ваня, мис Берлин 1930 – българската актриса, звезда на немското кино в годините преди Втората световна война, с рожденото име Иванка Янакиева от граничното трънско село Джинчовци. По-късно Ива Ваня ще изпее песента и на български език. В Берлин Шулце написва новата музика на песента, с която тя остава в историята. Песента първоначално е наречена „Момичето под фенера“, но става известна като „Лили Марлен“ по името на героинята си. Първите изпълнения, записани на плоча, са на шведската звезда Лале Андерсен от 1938 г. в престижното берлинско заведение „Kabarett der Komike“. Но популярността й пак си оставала слаба. Докато една нощ работещите в немската радиостанция в Белград, която предавала за Африканския корпус на Ромел, не установили, че покрай бомбардировките не им били останали кой знае колко здрави плочи, а сред тях била и плочата с „Лили Марлен“. Пуснали я в предаването за Африка и още на следващата сутрин целият африкански корпус си я тананикал, а редакцията била залята с писма да я пуснат пак.
Популярността на „Лили Марлен“ станала неуправляема.
Лала Андерсен била вече прочута като „любимката на войската“. Снимките й красели казармените стени и палатките. Дрезгавият й глас се носел от грамофоните из цялата пустиня.
Дотук „Лили“ си оставала чисто немски проблем, но британската Осма армия почнала да взема пленници, а сред трофеите се сдобила и с „Лили Марлен“. Песента заляла Осма армия, австралийците си я тананикали с измислен от тях нов текст. Съюзниците се притеснили доколко е полезно британските въоръжени сили да са превзети от немска песен за девойка, която не притежава всички чисти добродетели, понеже песента в това време се промъкнала и в Първа армия и американците взели да експериментират с хармонични квартети и офбийт синкопи.
Осма армия се проявявала добре в бойните действия, затова решили „Лили Марлен“ да се брои за военнопленник, което така или иначе е щяло да се случи, независимо от мнението на съюзническото командване. Службата за военновременна информация се преборила с проблема, като решила да запази мелодията, но да я снабди с нов текст, насочен против немците.
Песента веднага печели популярност и сред американските войници, които я асоциират с единствената Марлен, която знаят – неотразимата Марлене Дитрих. Песента се радва на завидна популярност и сред канадските войници след десанта в Нормандия. Уникално е, че изпълненията на английски и на немски на Марлене Дитрих направени в 1944 г. по поръчка на американското командване, също се слушат едновременно от двете страни на фронтовата линия.
