Казват, че това, което не се постига с пари, се прави с много пари. Донякъде е вярно. За големите неща се необходими огромни потоци от финикийски знаци. Ала въпреки това, сами по себе си парите не могат да покорят висини, в която и да е област. Дори да си „купите връх“, оттам рано или късно ще ви свалят теченията. Защото, въпреки кретенските разбирания на сегашния българин за начин на живот, правилата на еволюцията упражняват своя диктат. Колкото и на някои да не им се иска. У нас, разбира се.
Така е и във футбола. Колкото и насилствено да се налагат някои принципи и „дадености“, да се отстраняват медии или поставят нови стойности най-популярната игра на международно ниво се развива по доказани от десетилетия принципи. Така след шест години опити за успех, пробиви и падения „Лудогорец“ вече си извоюва правото да се съобразяват с него в Европа. Нагледно бе представянето срещу „Базел“ онзи ден в първия мач от групите на Шампионската лига. Да, „Лудогорец“ няма славна история, ала той се нареди до сериозните клубове, родени от новото време на Стария континент. И това не е само заради парите. Заради екип от специалисти, заради огромната работа на треньори и играчи. На мениджъри и скаути. На различна от общоприетата у нас организация на работа.
А когато фактите говорят, всички трябва да замълчим. Големите ги зачитат по резултатите в шампионските турнири.
Останалите си живуркат с приказката за кучешкия лай и кервана…
