„Non, je ne regrette rien” или песента на Врабчето
Но да се върнем на „Non, je ne regrette rien“. Нейн композитор е Шарл Дюмон, а автор на текста – Мишел Вокер. Песента била записана в стереофонически формат, което по тия времена било рядкост.
Композицията била посветена на Чуждестранния легион и станала полкова песен на Първи чуждестранен парашутен полк, разформирован по-късно, през 1961 г., за участие в неусепешен пуч срещу президента генерал Де Гол.
Освен Пиаф песента изпълнявали и други поп-звезди от онова и по-ново време – Мирей Матийо, Патрисия Каас, Далида (на френски, италиански и испански), Bad Boys Blue (на английски) и много други.
Тази песен вече
над половин век
не умира
В припева на песента Fruhling in Paris групата Rammstein присъстват думите „Non! Rien de rien… Non! Je ne regrette rien“. Също така в албума „ToyZ“ на групата Cinema Bizarre присъства песен със заглави е „Je ne regrette rien“ и съответната строфа в текста. Групата „Jane Air“ използва фрагмент от песента в края на композицията „2004 година“.
Откъс от песента е използван и от композитора Ханс Цимерман в саундтрака на филма на Крис Нолан „Начало“. В съветския шпионски сериал „Седемнадесет мига от пролетта“ песента звучи като музикална илюстрация към спомените на Щирлиц, въпреки че по време на войната тя още не била написана.
Анимацията „Мадагаскар 3“ също не мина без фрагмент от нея.
Но длъжни сме да кажем и няколко думи за самата Пиаф, най-популярната изпълнителка на „Non, je ne regrette rien“. Тя е най-знаменитата изпълнителка на френски шансон, малката й крехка фигура, но мощен и характерен глас, са смятани за символ на Франция. Животът й е изпълнен с контрасти и превратности, световна слава и лични нещастия.
Името Едит е дадено от родителите й в памет на британката Едит Кавъл. Кавъл е медицинска сестра, екзекутирана заради помощта, която оказва на съюзнически войници в Белгия по време на Първата световна война.
През 1935 година Луи Льопле, собственикът на нощния клуб „Le Gerny“, открива Пиаф в района „Пигал“. Той я убеждава да пее, въпреки нейните притеснения и
й дава прозвището „Момичето Врабче“
(La Mome Piaf) заради дребния й ръст – едва 1,42 m. Това име й остава за цял живот.
Льопле я учи на основните принципи на сценичното поведение и настоява тя да облече черна рокля, която става запазена марка при изпълненията й. Льопле влага големи усилия да й осигури максимална публичност и на дебютната й вечер пристигат много знаменитости, сред които актьорът Морис Шавалие. Представленията в нощния клуб водят до записването на две нейни песни през същата година. Една от тях е написана от Marguerite Monnot, с която Пиаф си сътрудничи през целия си живот.
На 6 април 1936 година Льопле е убит. Едит Пиаф е разпитана и обвинена като съучастник в убийството, но е призната за невинна. Льопле е убит от гангстери, които в миналото са свързани с Пиаф. Медиите се настройват срещу нея и кариерата й е заплашена от провал.
През 1940 година Едит получава роля в пиесата Le Bel Indifferent на Жан Кокто. Започва да се сприятелява с изтъкнати личности, включително Морис Шавалие. Пише текстовете за много от песните си и сътрудничи с композитори върху мелодиите. През 1944 година открива Ив Монтан в Париж. Тя го включва в представленията си
и му става ментор и любовница
За по-малко от година става една от най-известните певици във Франция. Когато Монтан става известен почти колкото нея, тя прекратява връзката си с него.
След войната тя става известна в чужбина и прави турнета в Европа, САЩ и Южна Америка. Помага и за кариерата на Шарл Азнавур в началото на 50-те години на ХХ век, когато го взема на турне във Франция и САЩ и записва някои от неговите песни. Отначало има малък успех с американците, които я смятат за прекалено унила. След възторжен отзив от виден нюйоркски критик нейната популярност започва да расте и тя дори се появява в Шоуто на Ед Съливан (8 пъти) и в Карнеги хол (1956, 1957).
Известната концертна зала (мюзикхол) „Олимпия“ на Bruno Coquatrix е мястото, където Пиаф се прославя най-много. Там тя представя за първи път песента „Non, je ne regrette rien“.
Едит Пиаф умира от рак на черния дроб на 47 години. Нейните последни думи са: „Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си“. Тялото й е положено в гробището „Пер Лашез“ в Париж, но й е отказано погребение от римокатолическия архиепископ поради начина й на живот. Погребалното шествие обаче привлича десетки хиляди опечалени по улиците на Париж, а на церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 поклоници.
През 1998 година е удостоена с място в Залата на славата на наградите „Грами“.
Non, rien de rien
Non, rien de rien
Non, je ne regrette rien
Ni le bien qu'on m'a fait
Ni le mal; tout ca m'est bien egal !Non, rien de rien
Non, je ne regrette rien
C'est paye, balaye, oublie
Je me fous du passe !Avec mes souvenirs
J'ai allume le feu
Mes chagrins, mes plaisirs
Je n'ai plus besoin d'eux !Balayees les amours
Et tous leurs tremolos
Balayes pour toujours
Je repars a zeroNon, rien de rien
Non, je ne regrette rien
Ni le bien qu'on m'a fait
Ni le mal; tout ca m'est bien egal !Non, rien de rien
Non, je ne regrette rien
Car ma vie, car mes joies
Aujourd'hui, ca commence avec toi
Не, за нищо не съжалявам
Не, за нищо не съжалявам.
Нито за доброто, което са ми направили,
Нито за лошото.
Всичко ми е безразлично.Не, за нищо не съжалявам.
То е платено, изметено, забравено.
Не ме интересува миналото.С моите спомени
Запалих огъня.
Моята скръб, моите удоволствия.
Нямам повече нужда от тях.Изметох любовта
С нейните трепети.
Изметох завинаги.
Сега започвам от нулата.Не, за нищо не съжалявам.
Нито за доброто, което са ми направили,
Нито за лошото.
Всичко ми е безразлично.Не, за нищо не съжалявам.
Защото моят живот,
защото моята радост,
От днес започва с теб!
