Капитан трети ранг Лъчезар Иванов е от поколението офицери от новия век. Командва и един от най-новите за ВМС кораби – минния ловец „Цибър“, който преди това е служил във флота на Белгия.
Роден е на 6 септември 1981 г. През 2000 г. кандидатства във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Завършва успешно през 2005 г. и влиза в строя на военния флот. На „Цибър“ е от 2008 г. – от момента, когато нашите ВМС получават кораба от Кралство Белгия. Преминал е през всички командни дъжности на минния ловец.
Миналата година влиза в академия, завършва я и от юни 2016 г. е командир на „Цибър“. Прясно боядисан, чист и украсен като нов, корабът беше един от трите, участвали тази година в тържествата на Морска гара – Варна за празника на ВМС.
– Капитан трети ранг Иванов, как премина неотдавнашното съвместно учение с гръцки кораб, в което участва „Цибър“?
– Това беше международно учение PASSEX, в което участвахме заедно със спомагателен гръцки кораб. Задачите ни бяха да го преведем през предварително прочистен от миниканал. Изпълнихме допълнително и съвместно маневриране с кораба, както и други операции с гръцкия кораб. Плавахме в български териториални води в Черно море.
– Корабът се включва и в международни мисии през годините. Как преминават тези участия?
– През последната година корабът не е участвал в международна мисия, а само в български национални и международни учения в наши териториални води. „Цибър“ е преминал през сертификация, като е утвърден съгласно стандартите на НАТО и е съвместим със съюзниците, за да изпълнява задачите си като част от противоминните сили на НАТО. Това означава, че корабът ни може да бъде включен в противоминната група на НАТО.
– Бихте ли разказали за някой интересен момент от плаванията на „Цибър“ през годините?
– Най-екстремното ми преживяване с този кораб беше, когато се връщахме от Кралство Белгия към България през 2009 г. В Средиземно море между Италия и Гърция ни хвана много силно море. Имаше вятър и вълни. Бяхме два български кораба – фрегатата „Верни“ с бордови номер 42 и минният ловец „Цибър“ с номер 32. Вятърът и вълнението бяха много силни. „Цибър“ забиваше силно нос във вълните. Те се блъскаха и прехвърляха кораба и си беше наистина страшничко. Това е най-голямото ми преживяване с този кораб. А иначе на тактически учения никога няма да забравя съвместната работа с американски кораби, които посещават Варна. Извършваме с тях съвместни действия. Впечатляващо е да работим с американския флот.
– Кой от кого се учи, те какво виждат от нас?
– Винаги, когато сме говорили ние, командирите – мостик-мостик, винаги са ни благодарили за съвместната дейност и са оставали очаровани от свършената работа. Не са очаквали, че и ние можем да работим със съвместните документи, с документацията на НАТО по всички процедури на Алианса.
– Какво предстои в близко бъдеще за кораба?
– След празника на флота на кораба предстои участие в две тактически учения. През този месец – септември, аз, като командир на кораба сдавам допуск за самостоятелно управление на кораба. Това се налага, тъй като съм все още новоназначен като командир и трябва да придобия допуск. След Нова година пък ни очакват други тактически учения, в които корабът ще участва. Предстои и участие в потвърждаване на сертификацията на кораба, нещо, което се прави през две години.
– През последните години получили ли сте нова техника и апаратура?
– В момента на кораба единствената модернизация е монтираният радар, с който да може да се извършва следене на целите и да се изчисляват параметрите на движението им. Това е нововъведението на кораба.
– Оборудван ли е корабът с всичко необходимо за изпълнение на задачите си като минен ловец във всякакви условия?
– За момента, съобразно поставените задачи, корабът може да си изпълнява поставените задачи с намиращото се на борда оборудване. Съответно със сонара можем да виждаме и откриваме мини в Черно море.
– А откривали ли сте в морето мини от Втората световна война?
– С кораба – все още не. Но на „Цибър“ имаме водолазна група. Това е тим, използван и за откриване, класификация и унищожаване на морски мини, които те – водолазите, са откривали. Военнослужещите са участвали в унищожаването на мините
.
– По отношение на справянето с мигрантската криза имате ли някакви отговорности?
– Имаме разработено разписание за приемане на бежанци, което е отработено и в момента, можем да изпълним задача, ако ни бъде поставена. Това е по-различна дейност от основната, която имаме. А и самият кораб не няма достатъчно свободно място. Просто можем да окажем съдействие и помощ с храна и вода на единични случаи мигранти. Но не и на по-големи групи, защото корабът ни е малък и няма къде да се настанят, ако трябва да се качват на борда
.
– Екипажът окомплектован ли е напълно? Всички позиции ли са заети?
– За момента екипажът е окомплектован. Състои се от много подготвени старшини и моряци. Сега е моментът да им благодаря за това, че успяха да подготвят кораба както за празника на флота, както и за провеждането на тактическите учения. В момента „Цибър“ е в строя в много добро състояние – и като външен вид, и с материалната част. Можем да си изпълняваме поставените задачи на море.
– Имате ли проблеми с набирането на матроси?
– Този въпрос не стои само пред кораба, а и пред цялата армия, и в частност – пред ВМС. Наистина има проблеми. Но в момента сме окомплектовани 100 процента. Нямаме този проблем.
– Какво е главното качество за военните моряци с такава специфична специалност като противоминното дело?
– За противоминното дело се изисква спокойствие, човек да не прибързва, да не взима бързи решения. Защото ако едно решение е прибързано, може да бъде фатално и мината да се взриви, без да бъде преценена обстановката. Това е най-важното – спокойствието. Съответно и хората да бъдат подготвени, за да може целият екипаж да си изпълнява безопасно задачите. Може да се каже, че ние сме сапьори на море. Работим за откриване и за унищожаване на мините и така да прочистим каналите в морето, за да може съответно след нас да преминат корабите, които да изпълняват своите задачи.
