За участие в операцията на НАТО „Решителна подкрепа“ за Афганистан заминава 32-рият контингент от Българската армия. В неговият състав е механизираният взвод с командир капитан Иван Пипов от 38-и батальон на 2-ра бригада. Има и малка част военнослужещи от други батальони на формированието.
Капитан Иван Пипов е завършил военното училище в Шумен през 1997 г. – специалност „Земна артилерия“. Започнал е офицерската си служба в мотострелковия полк в Симеоновград и след две години е преместен в 38-и батальон на 2-ра бригада. Заемал е длъжностите командир на взвод и заместник-командир на батарея, а от 7 години е командир на батарея. Все още не е женен. Досега е участвал на една мисия през 2012 г. в Кабул (Афганистан) като съветник по личен състав.
Подготовката ни, обясни капитан Пипов преди заминаването за Афганистан, започна на 4 юли след извършен подбор на бъдещите миротворци. До края на юли са били проведени занятия по „Подготовка на отделението“. През август пък обучението се е водило по теми на „Подготовка на взвода“.
На заключителните изпити се представихме достойно и получихме сертификат за изпълнение на задачите на летище „Кандахар“ в Афганистан, каза още командирът на взвода. Той отчете, че доста от военнослужещите са били на мисия на същия контролно-пропускателен пост, на който ще изпълняват задачи в операция „Решителна подкрепа“. Повечето военнослужещи са с по 3-4 мисии, знаят си задачите и притежават опит. И аз имам представа за летище „Кандахар“, тъй като престоях там няколко дни, когато бях в Афганистан, допълни капитан Пипов. За новата униформа, с която заминават на мисия, той сподели, че е по-свободна и по-представителна. На емблема на ръкава има надпис на арабски „Решителна подкрепа“.
Заместник-командир на взвода е старши сержант Недьо Недев. Като наборен войник той е служил в Граничния отряд в Момчилград през 1995-1996 г. През 2001 г. още на първия прием за кадрови войници е постъпил в 38-и батальон. Пет години е бил картечар в пехотна рота. През 2007 г. е завършил Сержантския колеж във Велико Търново. Бил е командир на отделение и заместник-командир на взвод. Щатната му длъжност е заместник-командир на взвод, такава каквато е и на мисията.
Участвал е на 4 мисии – през 2002-2003 г. и 2007 г. в Босна и Херцеговина, през 2010 г. в Оперативния център на летище „Кандахар“, а през 2013 г. – в екип от съветници на Афганистанската армия. Познава добре подчинените си, тъй като по-голямата част от тях са от батальона. От Стара Загора е. Женен, с дъщеря на 15 години, толкова, колкото е и досегашната му служба.
Младши сержант Илия Илиев е командир на механизирано отделение. В армията съм от април 2006 г. като кадрови войник. От почти 2 години съм младши сержант. Тази е първата ми мисия като командир на отделение, отбеляза младши сержантът. А досега е бил на 4 мисии – в Ирак, с 4-а охранителна рота в Ашраф, и в Афганистан – със 7-а охранителна рота в „Кандахар“, с 5-а охранителна рота в Кабул и с 15-а охранителна рота, пак в „Кандахар“. Има опит от предстоящата мисия и го е предавал на другите. Категоричен е обаче, че не разчита на рутината, защото винаги има нови срокове, различни изисквания и т.н. Познава подчинените си, сработили са се и с дошлите военнослужещи от Ямбол и Шумен. Много малко са тези, които досега не са ходили на мисии зад граница. Мнението му е, че са сформирали добър колектив.
Следното образование на младши сержант Илиев е икономическо, а висшето – социални дейности, след като е завършил Университета във Велико Търново. Жена му Полина също е висшистка. През 2008 г. идва във 2-ра бригада, а от 2012 г. е в батальона, сега е командир на разузнавателна група. Защо е постъпил в армията? Отговори, почти без да се замисли – военната служба не е само професия, тя е привилегия и чест. В Стара Загора жена му ще се грижи за дъщеря му Симона, която вече е в 5-и клас, и за тригодишния Александър.
Друг командир на механизирано отделение е сержант Тончо Тонев. Представи се така: „Наборен войник бях през 1999 г. На 3 април 2001 г. постъпих като кадрови войник и все съм в този батальон. Завърших Сержантския колеж във Велико Търново и сега съм заместник-командир на механизиран взвод в батальона, а на мисията съм командир на отделение.“
Подготовката за Афганистан не му е била трудна, тъй като занятията, които са водили в бригадата, са почти еднакви, като тези за мисията. Обучението е минало в горещи месеци, но пък това, според сержанта, ще е от полза за по-бързата аклиматизация в „Кандахар“. Определи новата униформа и изобщо цялата екипировка,като много удобна. Бил е вече на 3 мисии – две в Босна и Херцеговина и една в Афганистан. От Стара Загора е. Женен, със син в 6-и клас.
Младши сержант Мартин Русев е също командир на механизирано отделение. Бил е наборен войник в 38-и батальон през 1999-2000 г. И след 5 години в цивилния живот е постъпил като кадрови военнослужещ в армията, пак в този батальон. Уточни, че е избрал сигурността. Има 4 мисии. Няма да забрави най-вече първата в Босна и Херцеговина и една в Афганистан, когато е имало доста обстрели към базата.
Как според него е протекла подготовката за „Кандахар“? Отвърна, че е била ползотворна, но всяка мисия е различна и не могат да разчитат на рутината от предишни операции. Женен е, с едно дете.
Бях наборен войник на границата през 1991-1993 г. От 2001 г. съм в батальона, първо 4 години като войник, а след това като командир на отделение и заместник-командир на взвод, лаконичен бе старши сержант Румен Русев. На мисията той е командир на механизирано отделение.
От Стара Загора е. Има 7 мисии – две в Босна и Херцеговина и 5 в Афганистан – една в Кабул и 4 в Кандахар. Така че сега започва осмата си мисия. Бързо пресметна, че три години и половина е отсъствал от семейството си и е липсвал на дъщеря му, която е вече 21-годишна. И неговото мнение бе, че новата униформата е по-добра. Как минава времето на мисиите? Подчерта, че най-важно е да започне, след това дните си вървят. Категоричен бе, че не разчита на предишен опит, защото всяка мисия е едно ново начало, с нови правила и нови задачи.
И на тази мисия заминават жени военнослужещи. Редник Камелия Дрянкова е автоматчик и от 10 години е в армията, в 38-и батальон. Има средно специално образование – „Промишлена електроника“. Тази е трета мисия за нея. Била е в Афганистан – в Кабул и в „Кандахар“, пак на същия контролно-пропускателен пост и знае какво я очаква. Но предположи, че ще има промени.
Автоматчик съм в батальона, автоматчик съм и на мисията и участвам във всички занятия заедно с мъжете. Всъщност, в батальона няма такова разделение, всички сме военнослужещи и всеки си изпълнява задълженията, заяви редник Камелия Дрянкова. Призна, че даже се дразни, когато примерно се съобщава, че на мисия отиват военнослужещи, от които еди-колко са жени.
Спортува редовно и физическата подготовка не я затруднява. Ходи на фитнес и аеробика, стреми се да не пропуска ден, без да пробяга по-дълго разстояние. Не е омъжена. За нея времето на мисия минава неусетно. А щом отива пак, означава, че не е разочарована, И тя, като другите военнослужещи заключи, че всяка мисия е различна и не бива да се разчита на каквато и да е рутина.
