Завесата се вдига и музикалното приключение започва. Оркестърът от 13 военнослужещи на сцената, въоръжени с духови и ударни инструменти, подхваща мелодията на известен марш.
След това преминава на естраден евъргрийн и класически изпълнения.
На сцената излизат танцьори и певци-солисти, които дават всичко от себе си за музикалния празник. За финал оркестърът свири едно от хората на Дико Илиев, а след това – вечния хит на Емил Димитров „Моя страна, моя България”.
Препълнената зала е във възторг, припява на изпълнителите и ръкопляска бурно. Такава беше музикалната картина по време на празника на Инженерни войски, честван тържествено в Белене.
Оркестърът е уникален – никой от военнослужещите в него не е на щат като музикант. В състава, който се числи към 55-и инженерен полк в Белене, има водалзи, автоматчици, полигончици.
Но когато застанат на сцената и засвирят на музикалните инструменти, публиката изпада във възторг. Защото изпълненията им са на професионално равнище.
В оркестъра нямаме щатни музиканти, назначени сме на други длъжности във войсковия живот, но се налага да вършим и тази работа, която отнема немалко време, казва ръководителят на състава старши сержант Веселин Янкулов. Той е на длъжност завеждащ-регистратура в 54-и инженерен батальон.
Ентусиазмът между нас не е малък и затова съществуваме, естествено – с благословията на командирите и началниците, изтъква ръководителят на състава. Разбира се, основната им роля е да са в строя и до озвучават с музиката си воинските ритуали.
Но 13-те военнослужещи от оркестъра поддържат музикалната традиция не само в поделението, а и в целия регион с концерти пред обществеността по различни поводи. Представят се и на фестивали – в Оряхово, Антимово, Царевец. Имат около 40 участия годишно в подобни концерти. И пазят жива характерната за Северна България традиция на духовата музика. Защото в същото време регионът ни остана малко осиротял откъм музиката и военните оркестри, споделя старши сержант Янкулов.
Съставът възниква през 1979 г. Тогава, по време на наборната военна служба, в оркестъра към някогашната инженерна бригада в Белене са били привличани младежи от строя с музикално образование.
Бойците се включвали в оркестъра, докато трае службата им, а след това ги замествали поредните новобранци. Съставът е свирил само на военните церемонии в поделението.
След отпадането на задължителната казарма полкът е изправен пред опасността да няма оркестър. Командирите обаче намират решението. И така сега полкът в Белене има оркестър макар и участниците в него да не са на музикален щат.
Самият Янкулов е постъпил през 2011 г. във формированието в Белене и оттогава е в оркестъра. Свири на кларинет. Преди това е служил в оркестъра на Сухопътните войски. Бил е и в гарнизон Враца. Там също за известно време е имало духов оркестър.
Това че оркестрантите в Белене съвместяват преките си военни задължения с музикалните репетиции, не е лесно. Но успяват, за радост на колегите си и на публиката по концертите.
В армията няма други подобни духови оркестри, нашият е единствен, казва старши сержант Янкулов. Някои от военнослужещите от състава имат музикално образование. Други започват от нулата. С усилена индивидуална подготовка и напрегнати репетиции съставът постига пълен синхрон на високо изпълнителско равнище. Водени от обичта към музиката и от амбицията да я предадат на публиката, самодейните музиканти под пагон завоюват най-голямата награда – възторжените аплодисменти на препълнените зали.
Около 70 произведения има оркестърът в репертоара си. Те са от всички музикални жанрове. Оркестърът свири както произведения от строевия репертоар, който е необходим на формированието ежедневно, така и творби от музикалната класика, естрада, фолклор. По време на концертите изпълненията „грабват” както широката публика, така и по-взискателните музикални ценители.
Готови сме за музикални прояви от всякакъв мащаб, споделя ръководителят на оркестъра. Съставът си е изработил един вид шаблон, в който да се вмести, в зависимост от вида на събитието. В края на краищата по този начин стигаме до сърцата на публиката и отговаряме на нейните желания, заявява старши сержант Янкулов. Макар да нямат диригент, оркестрантите водят строя по време на различни събития във формированието. Това е традиция в Белене.
По думите на Янкулов, на състава е нужен диригент. Редно е да има офицер, който да поеме нещата свои ръце и да носи отговорност за момчетата, категоричен е старши сержантът.
А какво е нужно на оркестъра, за да продължи да е полезен на формированието и да радва публиката? Единствено – промяна в щата, казва старши сержант Янкулов. Да се направи щатен оркестър, за да има развитие, допълва той.
