Приключиха и параолимпийските игри в Рио. За България според очакванията. Краят на активния летен спортен сезон обаче направи активни доста деятели. Едни популярни, други по-малко, трети – направо любители. Имаше дискусия по темата за българския спорт дори в парламента. И какво от това?
По принцип – нищо. Тази есен трябва да имаме коригиран закон за спорта, в който наистина бяха предварително заложени няколко позитивни промени. Ала и те да бъдат приети, не е сигурно, че изобщо ще се стигне до реализацията им. Че изобщо ще се стигне до така желаната промяна.
Все повече спортни люде обаче се обединяват около идеята да бъде проведен мащабен референдум сред българите, за да се разбере кои спортове нашенците предпочитат и искат да се развиват. Защото това източване не може да продължава. По-добре е държавата да насочи усилията си към училищния и детско-юношеския спорт, а след това и към тези спортове, харесвани от българите. И като практикуване, и като интерес.
След това естествено би трябвало да има финансиране за онези спортисти, чиито постижения са на световно ниво.
Всичко останало са просто алабализми. На мнозина от старото поколение им се иска да продължим инвестирането в традиционни спортове. Младите обаче харесват сноуборд и планинско колоездене, а не им пука за вдигането на тежести, например. Това е положението и затова е крайно време да направим генерален избор!
