В края на 1963 г. министерствата на народната отбрана и на вътрешните работи у нас са отишли доста напред в сътрудничеството по някои въпроси на разузнавателните работи в страната и в чужбина. По това време се засилват връзките и с братските разузнавания. През същата година двама високопоставени началници от българското военно разузнаване отиват на консултация в Москва с представители на Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Съветската армия. Консултацията засяга информационни и организационни въпроси, и партийно-политическа работа. По информационните въпроси най-главното е да се съгласуват информационните задачи за 1964 г. Точка по точка са разгледани задачите на българското военно разузнаване с началника на отдел „Информация“ на ГРУ.
(Продължeние от миналия брой)
При разглеждането на задачите на българското военно разузнаване е установено, че те са правилно формулирани. Някои задачи, които са сметнати за по-маловажни по препоръка на ГРУ, отпадат от списъка. Допълнително е указано, че нашето разузнаване освен от Турция и Гърция трябва да се интересува повече и от военнополитическото положение в другите разузнавани държави.
По време на консултацията
е обменена информация и по въпроси, свързани с въоръжените сили на Турция, Гърция, Италия, Франция, Англия и НАТО. Уточняват се и някои различия в информацията на българската и съветската страна.
Следва обсъждането на организационната работа, при което се разглежда разпределението на разузнаваните обекти в САЩ. От наша страна се предлага за по-целесъобразно използване на силите да се разпределят основните разузнавани обекти в САЩ и Англия като ракетни войски и бази, военновъздушни и военноморски бази, и складове за ракетно-ядрено оръжие. Предложението е прието от съветската страна. Договорено е българската страна да получи до месец след консултацията списък на обектите в САЩ и Англия, за които ще отговаря съобразно възможностите си през 1964 г.
От българска страна предлагат още да дават наводки на съветските си колеги в САЩ за интересни за тях обекти, предвид на това, че нашите оперативни работници нямат
необходимите ресурси
за изпълнение на организационни мероприятия. Тези наводки ще се предават на място и българската страна ще бъде информирана от резидента си за това.
Българите споделят още, че изпитват затруднения при устройването на нелегален куриер на работа в САЩ и се консултират с ГРУ как те решават този въпрос. Обясняват им, че нелегалният куриер трябва да се държи далече от командването и дейността на разузнаването. По-целесъобразно е той да се устройва на временна работа, за да може по-лесно да се легендират отсъствията му, а най-добре е да му се създаде самостоятелна работа. От българска страна се интересуват още и от контраразузнавателните режими в разузнаваните страни като Турция, Гърция, Италия, Франция и Англия. От съветска страна отговорът е, че те разполагат с известни материали, които ще бъдат изпратени след консултацията в срок от месец и половина.
Обсъжда се и подготовката на български оперативни работници за
работа в САЩ
От наша страна искат да им бъдат предоставени материали за подготовка на хората, които ще бъдат изпратени в САЩ. От ГРУ обещават исканите материали. Те ще се отнасят до разузнаването на ракетни, военноморски и военновъздушни бази, както и до практическите начини на обвързването на разузнаваните обекти към карта.
При обсъждането на въпроса за предаването на разузнавателната информация, получена от българските оперативни работници в САЩ, и от българска и от съветска страна се съгласяват, че нашите оперативни работници трябва да ръководят българския център.
Първоначално от съветска страна настояват разузнавателните информации на българите да се предава първо в българския център, но от наша страна възразяват на това, като се аргументират с факта, че в САЩ отива наш куриер
веднъж на три месеца
освен това няма редовна радиовръзка с нашата агентура там и това ще забави много предаването на информацията. Предложението е българските оперативни работници да предават на място информацията на съветския военен аташе и след това резидентът ни да информира центъра за характера на предадената информация. Договорено е още в други страни да не става такова предаване на информация на място.
От съветска страна изказват становище, че е целесъобразно военното представителство на България в САЩ да се състои поне от трима души. От наша страна обаче изтъкват аргумента, че поради финансови причини ние можем да поддържаме там само двама. От ГРУ отговарят, че биха могли да поемат известна част от разходите,
като изплащат всички командировки
ако там има трима наши агенти. Отговорът от българска страна е, че становище за това предложение може да даде командването в България, като по същия начин окончателно решение трябва да подпише и началникът на ГРУ, който по това време е болен. Затова двете страни се договарят решението на този въпрос да стане по-късно по съответно приетия ред.
Българските представители на тези консултации пожелават да им бъдат разяснени и условията, при които наши оперативни работници могат да посещават като слушатели
специализираните курсове 
на ГРУ в Москва, които са за по 5 и за 10 месеца. От съветска страна обясняват, че предварително трябва да им се съобщава кой слушател в какво направление ще се развива – като страна, като вид разузнаване и т. н.
Освен това трябва да се изпраща поне месец предварително и характеристика за всеки слушател, която да включва степента на военна, специална и езикова подготовка и каква работа е вършил до момента на започване на курса.
Изискването към тези, които не знаят езика, е да получат основна подготовка преди курса, в продължение поне на един месец.
Съобщават се и датите, на които започват следващите курсове.
В същото време в България трябва да пристигнат и двама оперативни работници от ГРУ, което е по споразумение между РУ – ГЩ в София и ГРУ в Москва. Единият ще работи против Турция, а другият против Гърция. Те пристигат през 1964 г. в България за по 3-4 месеца, в командировка, без семействата си.
На тази среща се обсъжда и един много важен въпрос за създаването на разузнавателен
координационен орган
към Варшавското командване. В доклада на нашите участници за консултацията се подчертава, че „По много внимателен начин командването на ГРУ прояви интерес към нашето мнение за създаването на такъв орган“.
Тъй като нямат правомощия да обсъждат такъв въпрос, те изказват личното си мнение пред съветските колеги. Според тях работата на разузнавателните органи в армиите на социалистическите страни до този момент се води доста децентрализирано и в известна степен не съвсем целенасочено.
С цел да се създаде пълна координация в работата по задачи, място, разузнавани обекти и т. н. е необходимо към Варшавското командване да се създаде съответен координационен орган, подобен на органите на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ), Варшавският пакт и т. н. Това ще издигне на още по-високо равнище качеството на работата, като се спестят много сили и средства, а се получат по-големи резултати
(Следва)
