Андрея Илиев е роден 1957 г. Завършил е Военното училище във Велико Търново. Живее и работи в София. Автор e на над 100 разказа, публикувани в периодичния печат, антологии и алманаси. Печелил е една първа и две трети награди за разкази от конкурси на списание „Армейска младеж“. През 1988 г. печели престижната награда на МО за литература с дебютната си повест „Лейтенантите от далечните гарнизони“. През 2001 г. печели първа награда за разказ на издателство „Аргус“, а през 2002 и 2007 г. и конкурса на „Аргус“ за роман.
През 2004 г. печели конкурса на списание „Вселена, наука и техника“ за фантастичен разказ. През 2005 г. получава Голямата награда „Атанас Мандаджиев“ за къс криминален разказ на Българската секция на Международната асоциация на писателите-криминалисти, а през 2007 г. е отличен с първа награда. Носител на наградата „Инспектор Стрезов“ на литературната критика за 2007 г. за повестта си „Когато един мъж е на колене“. Електронното списание Showdance го обяви за автор на 2008 г.
Автор на книгите „Защо“, „Епизод от войната“, „Детектив в зоната на здрача“, „Реваншът на Тангра“, „Смъртта ще дойде боса“, „Когато ангелите подивеят“ и др. През 2016 г. с разказа си „Страх“ спечели второ място в литературния конкурс за съвременен военен разказ на тема „Новият Йовков“, организиран от Сдружението на жените военнослужещи.
Преиздаването на два от най-нашумелите романа на Андрея Илиев от ИК Унис Корп не е случайно. „Когато един мъж е на колене“ (трето допълнено и преработено издание) е носител на наградата на Българската секция на Международн
ата асоциация на писателите криминалисти за най-добра криминална загадка (2007) и наградата „Димитър Димов” за роман (2016). Вторият роман „Да събудиш динозавър“ (второ преработено издание) е номиниран за наградата на „Хеликон“ (2008). В областта на трилъра Андрея е сред най-прецизните пера – стегнат изказ, бързо темпо, увлекателна интрига и постоянно заплитащи се загадки, които те дърпат да стигнеш до развръзката, която обаче се оказва дълбок философски разговор и с отворен край.
„Когато един мъж е на колене“, започва стремително и небрежно, уж като нахлуване в живота на един супермъж – спортист, командос, за когото жените са бройки, лесни за постигане, чиито имена обаче не се помнят. До един миг, когато една от тях му харизва син и изчезва от полезрението. Умението на писателя да моделира и променя характера с една скулптурна прецизност ни въвежда в друг живот – този на бащата, който носи любов и отговорност, нежност и мечти за малкото си момче. Докато не се случва левкемията. За да заплати изнудването на лекарите, един баща е способен на всичко. Командосът от парашутно-десантните части на българската армия е готов да вземе чужд живот заради този на сина си. Оказва се обаче, че този похарчен живот е само разменна монета – води през дебрите на мафията, за да бъде платен със собствения. Митът за Рамбо завършва в сложни наблюдения върху душевността и смисъла на съществуването, подобно отгласи на роман от Достоевски.
„Да събудиш динозавър“ отново криминалната нишка е умело заплетена. Внук на бивш генерал от ДС с прякор Динозавъра, е отвлечен. Исканият откуп е платен, но детето не е освободено. Динозавъра търси помощ от човек с възможности в ъндърграунда. Но не само за да си върне отвлеченото момче, но и да даде възмездие – така, както той го разбира… В романа няма „добри“ и „лоши“. Сюжетът е пълен с динамика, героите са с ярки, колоритни характери – действието няма да ви остави без напрежение нито за минута.
