За старши матрос Пламен Николов всекидневието преминава сред бомби и мини. Заема длъжността миньор в бойна част три на фрегатата „Смели“. Харесва ми специалността, тя е много рядка, споделя Николов.
Той е сред едва неколцината военнослужещи, които са повелителите на минното оръжие във Военноморските сили. Боравят с мини, торпеда, бомби срещу подводници.
Много малко са хората, които знаят и разбират от това, за мен няма друга по-атрактивна специалност, категоричен е старши матросът.
„Първият път, когато ме вкараха в погреб с много бомби на едно място, големи колкото мен, ми беше малко странно и леко притеснително. Но с времето започнах да им свиквам. Сега ще се притесня ако ги няма“, казва шеговито. По време на учения обаче на никого от минно-торпедната част не му е до смях. Матросите извършват стрелби или хвърляне на някакъв вид взривен материал в морето – без значение дали подривяват мина, дали поставят мина, дали с кърмовата група хвърлят т. нар. голяма бомба. Целият екипаж гледа да изпълнява задачите си стриктно, по команда и заповед, спазвайки графика.
Имало е и ситуации, които, макар и безобидни, карат миньорите да пребледнеят от страх. „Все пак говорим за огромни бомби, за огромна енергия, събрана в тях. Така че всичко трябва да бъде много точно направен“”, обяснява Николов.
„Всяко учение при нас преминава перфектно. Няма как да е другояче. Ако не мине добре, ще се чуе. Щом не се е чуло, значи всичко е минало добре“, казва с усмивка.
По думите му, службата на фрегатата не е лека, непрекъснато има много работа за всеки на борда. Корабът има голяма по площ палуба, която непрекъснато трябва да се чисти, поддържа и боядисва.
Не говорим за оръжията, те са напълно по отделен план, но най-малката блещучка, всяко нещо, което е медно, върху него е работено с часове и това е всекидневно, заявява старши матросът. Но му харесва службата на фрегатата: „Като сме на море, сме моряци, като сме на сушата, си работим на сушата. Хубаво е, не е лошо“.
Николов е от Варна. Избира професията на военния моряк, защото е динамична, атрактивна и привлекателна. Постъпва във флота през 2009 г.
Тогавашният командир на фрегатата капитан втори ранг Ваньо Мусински извършва подбора, с който Николов е определен за миньор. И досега професията продължава да ми е интересна, възнамерявам в бъдеще да се развивам, но пак на море, категоричен е старши матросът.
Той има бакалавърска степен от ВВМУ, а сега учи за магистър по електрообзавеждане на кораба в Техническия университет. Надява се скоро да стане офицер – електромеханик на кораб. Някой ден възнамерявам, ако реша да остана тук, в България, да запиша докторантура и може би – да преподавам в някой от университетите, казва Николов.
А на младежите, които решават да станат матроси, препоръчва: „Преди всичко да се държат изключително мъжки, понеже тук не ни трябват деца“. И допълва: „Надявам се тези, които някой ден, които се качат на кораба ни – дали ще бъдат старшини и матроси, дали ще бъдат офицери, да могат да взимат правилните решения в правилния момент“.
