Убеден съм, че европейските лидери ще намерят общо решение за Афганистан. Това каза пред журналисти министърът на отбраната Николай Ненчев след откриването на Международната конференция на тема „Адаптиране на НАТО към новите предизвикателства пред сигурността“.
България изпълнява всичките си ангажименти по отношение на запазването на мира и сигурността в Афганистан. Тази година са предвидени около 12,5 млн. лв. за издръжката на контингента ни, но всъщност няма да струва повече от 9 млн. лв., стана ясно още от думите на министъра на отбраната.
Афганистанският възел
В последните месеци обаче като цяло има голям проблем с афганистанските бежанци и се търси решението му, посочи той. „Убеден съм, че ще се намери общо решение и Европейският съюз ще поиска подписване на споразумение за реадмисия“, подчерта министър Ненчев.
По думите му, ако се изтеглят силите за сигурност от Афганистан, това ще означава разпад на държавата, след което бежанският натиск ще бъде увеличен многократно. Той подчерта, че разбира тревогите на министър-председателя Бойко Борисов в тази връзка.
Темата бе обсъждана и в Брюксел, където се провежда конференция за Афганистан с участието на външния министър на Р. България Даниел Митов и представители на държавите-членки на Европейския съюз, правителството на Афганистан, международни организации и агенции.
В лекцията си на откриването на конференцията министърът на отбраната Николай Ненчев заяви, че Срещата на върха във Варшава е потвърдила ангажираността на НАТО и партньорите от мисия „Решителна подкрепа“ към дългосрочната стабилност и сигурност на Афганистан. „Мисията ще бъде продължена и след 2016 г. чрез гъвкав, регионален модел за провеждане на тренировки, обучение и подкрепа на афганистанските институции и сили за сигурност“, заяви още министърът на отбраната.
По думите му, Срещата на върха на НАТО във Варшава и последващите срещи на министрите на отбраната имат дългосрочно значение за бъдещето на НАТО и за развитието и изграждането на Въоръжените сили на България.
Предстои въз основа на вече разработена и актуализирана национална, стратегическа концептуална база на отбраната да изпълним и нашите ангажименти, подчерта той.
За да се справим с предизвикателствата пред отбранителната политика, в контекста на решенията от Варшава, в непосредствено бъдеще разчитаме на устойчивост в политическата воля – широко политическо съгласие и приемственост в целите и приоритетите на националната отбранителна политика. А също така дългосрочно достатъчно ресурси да бъдат осигурени и те да бъдат ефективно и разумно изразходвани.
Необходимите промени
Ненчев изтъкна и необходимостта от последователно изпълнение на приетите решения с дългосрочен характер. Той поясни, че фокусът на дискусиите на предстоящата среща на министрите на отбраната на НАТО на 26 октомври ще бъде изграждането на модерно възпиране, отбрана и утвърждаване преди всичко на стабилност. С нашите съюзници и партньори трябва да отговорим на безпрецедентните предизвикателства на една фундаментално променена среда на сигурност, по-динамична от когато и да било след Студената война. Като основна заплаха Ненчев посочи тероризмът и т. нар. организация „Ислямска държава”. След срещата във Варшава Алиансът се намира в дълбока и всеобхватна адаптация, а думата „солидарност” между партньорите се изпълва с ново значение. Той подчерта, че от Уелс до Варшава бяха постигнати значителни резултати по адаптацията и способностите на Алианса. Съгласно одобрения в Уелс План за действие силите за отговор на НАТО вече са три пъти повече, т. е. около 40 хил. души, създадени са сили с много висока степен на готовност. Наличието на достатъчни отбранителни способности изпълва със съдържание Чл.3 от Северноатлантическия договор, който ангажира съюзниците да поддържат и развиват национални и колективни способности, за да се противопоставят на въоръжено нападение. А без Чл.3 е невъзможно да се реализира Чл.5, подчерта министърът на отбраната, защото не можем да имаме колективна отбрана, без солидарно да градим и поддържаме средствата, с които да я реализираме в случай на необходимост.
В словото си той поясни, че в светлината на решенията от Варшава основното предизвикателство пред отбранителната ни политика е изграждането и поддържането на необходимите отбранителни способности на българските ВС в новата обстановка. Министър Ненчев благодари на всички парламентарни групи за огромната подкрепа и разбиране в пленарна зала по време на разговорите по тези въпроси.
Допълнителните предизвикателства
Върху сложната международна обстановка в Черноморския регион след присъединяването на България и Румъния към НАТО, след изявеното желание на Украйна и Грузия за присъединяване към евроатлантическото пространство и след анексирането на Крим, акцентира Драгомир Захов, Директор Дирекция „НАТО и регионална сигурност” към МнВР от името на външния министър Даниел Митов. Голямото предизвикателство е как заедно с Русия да намерим общия диалог към едно устойчиво бъдеще. Нестабилността в Афганистан, гражданската война в Сирия, разпространението и разрастващото се влияние на ИД в района, тероризмът и замразените конфликти са допълнителни рискове за сигурността, които онагледяват необходимостта от сътрудничество с Русия, настоя още в словото си министър Митов.
От поведението на Русия следва да сме нащрек, явно Русия си остава непроменена, сподели Торстен Кайслер, директор на Бюрото на Фондация „Конрад Аденауер” у нас. Ние не търсим конфронтация, оставаме отворени за диалог и съвместни действия. Трябва да гарантираме нашите способности за възпиращ ефект срещу каквито и да било заплахи – интензивна военна агресия, терористични атаки, хибридна война, кибератаки, трябва да поддържаме стратегическото пъртньорство с държави, които искат да се присъединят към НАТО, категоричен бе Торстен Кайслер.
Конференция на тема „Адаптиране на НАТО новите предизвикателства пред сигурността” е инициирана от Софийския форум за сигурност в партньорство със СОР „Атлантик”, Полския институт за международни отношения и подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер” и Отдела за публична дипломация в Главната квартира на НАТО в Брюксел.
