Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Единственият изход е прераждането

[post-views]
Единственият изход  е прераждането

tokin-drenikovЗа новата книга на професор Иван Дреников „Прераждане“ директорът на Историческата академия на Венецуела Гиермо Морон казва: „Това е една загадъчна книга за тайните на живота, смъртта и прераждането“. Във въведението към книгата, озаглавено „Прераждането – мит или реалност“ проф. Дреников цитира френският писател моралист от 17 век. Жан дьо ла Брюер, който твърди, че човек преминава само през три събития в живота: да се роди, да живее и да умре. Той не осъзнава, че се е родил, забравя да живее и винаги се бои от смъртта. 

Авторът на тази книга обаче не се бои да си зададе „проклетите въпроси, които никой век не разреши“, както пише Яворов, и да попита, защо генетиката намира основания за семейните прилики, но с нищо не обяснява разликите. Няма обяснение и за онова много често срещано явление, наречено от французите „Дежа вю“ – вече видяно, както и за това, че много често в неочаквани ситуации си задаваме въпроси без отговор. 
Айнщайн нарича материята видима енергия, но има и невидима енергия, както и невидима материя.
Ето защо енергията, която съставя човека след смъртта, не може да изчезне, щом напусне тялото. Къде отива тогава и откъде идва постепенно през деветте месеца след зачатието. 
prerajdaneСпоред Дреников единственият отговор на тези въпроси е прераждането. 
Като всички всеотдайни и безкористни изследователи той поема риска да провери истинноста на твърденията в книгата си чрез себе си, чрез собствения си живот и спомени. Макар че това не е безопасно. Самият той в края на въведението цитира едно средновековно кабалистично правило, което предупреждава, че трябва много да се внимава, защото ако си играе с призраци, човек може сам да стане призрак…“.
В книгата е разказана историята на Франческа Пазани от Павия и Хайнрих фон Нетерсхайм от Кьолн, „които са реални лица от нашето съвремие“. Те обаче са живели и в края на 15-и и началото на 16-и век. 
Една нощ, в края на 20-и век двамата се срещат „случайно“. В паметта им нахлуват спомени от предишната им среща. Чувстват се като пътници, които някога са пътували заедно, разделили са се и сега пътищата им се пресичат отново след 471 години. Само, че сега тя се казва Джени,  и е стъпила здраво на земята в един рационален свят. За разлика от романтичната Франческа, която е изпълнена с любов към всичко. 
И при първата и втората среща техният първи порив е да заминат заедно за Павия, защото там са най-свидните им спомени. 
Търсейки корените на прераждането Дреников стига до извода, че то се дължи на паметта на сърцето, а там се намира душата на човека, или по-скоро „душата на сърцето“ според древните египтяни, която те наричат „Ба“ и я изобразяват като сокол с човешко лице и брада. Той цитира и физиолога Дейвид Хърст от Мелбърнския университет, който е открил, че сърцето притежава собствена нервна система, която му позволява да мисли. А ако сърцето „мисли“, това означава, че можем да му припишем и самостоятелна памет. Видни световни учени считат, че „Спомените от минали животи, се проявяват като тревожно чувство, съсредоточено в сърцето“ или „Наученото в друг живот се съхранява в сърцето, не в ума“, а според Платон „сърцето е първото хранилище на душата“. 
dushata-na-syrcetoКогато ми подари книгата, авторът ми предостави кратко описание на още едно интересно съвпадение, което е открил. „Прието е, пише той, че семейното име на Хайнрих фон Нетерсхайм е Cornelis, което на латински отговаря на дървото Kornelkirschenbaum и на френски отговаря на известното твърдо дърво Cornokiller. Това дърво на български носи името дрен и отговаря на моето семейно име Дреников.
В края на тази необичайна и задълбочена книга авторът пита, „не живеем ли днес в едно колективно безумие, тъй като преобладаващата част от човечеството се намира в свой свят със значения и език, твърде различни от онези, които преди се наричаха нормални. Защото според Хипократ нормалните хора живеят в един и същ за всички свят, когато са будни, а по време на сън всеки е в своя си свят. Само лудите и когато са будни, продължават да живеят в света от сънищата. Може би затова днес идеалите умират в ръцете на хората, а някога хората са умирали за идеали, което значи, че единственият изход е в прераждането.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Михаил Григоров

Най-ново

Единична публикация

Избрани