През перипетии и обрати е преминала досега службата на капитан Пламен Петров, който е командир на понтонно-мостова рота в 55-и инженерен полк в Белене. Когато завършва Военното училище през 2001 г., едва ли очаква друго освен обичайната офицерска кариера. Но обстоятелствата поставят на изпитание обичта му към военната професия.
През 2003 г. го хваща едно от поредните съкращения в армията. Петров решава да се върне в армията. Годината е 2006-а. Нещата са се променили и няма други места освен за редови бойци.
И той, офицерът, тръгва от най-ниското стъпало. Започва отново военната си кариера като обикновен войник. После става сержант. „През 2008 г. ми върнаха офицерското звание. От тогава досега се движа по офицерската йерархията. И смятам, че си изпълнявам с чест задълженията“, категоричен е капитан Петров.
Преживял съдбата и на войника, и на сержанта, а сега – изграждащ офицерска кариера, той се е научил да се отнася с разбиране към всички категории свои колеги и подчинени. „Да, това ми е предимството, че съм минал през всички звена. Смятам, че сега влизам в положението на войниците и сержантите“, казва офицерът.
В Белене е командир на една от най-големите роти в полка. Мога с гордост да кажа, че ротата ни изпълнява най-различни задачи и е основна част на полка в почти всеки един от модулите за оказване помощ на населението, заявява капитан Петров. Всъщност няма модул, в който да не участват негови подчинени с инженерна техника.
Те са винаги на поста си, както за изпълнение на преките си воински задачи, така и в случаите на борба с бедствията. Воини от ротата помагат на населението в Свищов през зимата в началото на 2016 г. Преди това, през 2014 г., при наводнението в Мизия, 40 воини заедно с капитан Петров се притичат на помощ на населението в наводнения град. Използват и тежка техника. Обикалят улиците на града и спасяват бедстващи хора от къщите.
Но не е само това. Воините от ротата поддържат физическата си форма, като участват всяка година в традиционното преплуване на река Дунав при Свищов в последната събота на юли. Разчита изцяло на подчинените си, защото работят в екип и взаимно се подкрепят. В ротата има недостиг на офицери и капитан Петров в голяма степен се осланя на сержантския състав, който е запълнен 100 процента.
„С гордост мога да кажа, че те много ме подпомагат в изпълнението на различните задачи. И мога съвсем спокойно да разчитам на тях. Те са много опитни. Дори някои от тях са по-опитни от мен, но това не ме притеснява. Взаимно се подпомагаме“, споделя офицерът.
Убеден е, че най-важните качества за военнослужещия са чест, достойнство, морал и професионализъм. „Не на последно място бих откроил и родолюбие. Защото воинската професия е такава, че служиш и подпомагаш народа си“, казва капитан Петров. И обобщава – „За мен е чест да изпълнявам гражданския и човешкия си дълг“.
