Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

1916: България воюва на три фронта

[post-views]
1916: България воюва на три фронта

18-markovЗа България 1916 г. е най-кръвопролитната през Първата световна война (ПСВ). Загиват около 40 000 млади българи между 20 и 40 години.
Има една важна среща – среща на победителите на 5 януари 1916 г., между кайзер Вилхелм Втори и цар Фердинанд в Ниш. Те отчитат, че 
Сърбия е прегазена отворен е пътят към Цариград, провалена е окончателно Дарданелската операция и е спасена Османската империя. Все хубави неща…
Но за нас, българите, има нещо много лошо. На юг се образува един фронт, който не е предвиден от Военната конвенция, сключена само заради войната срещу Сърбия и помощта на съюзниците.България е обременена с Южния фронт, на който воюват съглашенски сили и колониални войски. Това е една позиционна война, която води до много жертви от наша страна. 
По това време генерал Ерих фон Фалкенхайн набелязва операцията срещу Вердюн във Франция. Той започва да изтегля германските войски от Южния фронт, защото смята, че Вердюн е ключът за победата.
Така че, операцията за „изхвърляне на съглашенците в морето“, както генерал Никола Жеков я нарича в Ниш, не е проведена поради това, че на 8 февруари 1916 г. започва атаката на Вердюн.
Така на Южния фронт, който не е предвиден във Военната конвенция, разчитаме на собствените си възможности. При това съотношението на силите нараства в полза на Съглашението. Това е война на човешки и материални ресурси.
В нея Съглашението има огромно превъзходство. То се засилва през 1917 г. с намесата на Съединените щати. Южният фронт ще бъде фатален за изхода на войната не само за нас, българите, но и за целия Четворен съюз.
На конференцията в Шантии, близо до Париж в средата на март 1916 г. съглашенците решават да проведат голямо лятно настъпление на Южния фронт начело с генерал Морис Сарай. Той представя оперативен план, който да благоприятства намесата на Румъния във войната срещу Четворния съюз, като Румъния бъде подпомогната от Русия.
Идеята е двете армии – източната армия от юг и руската армия от север, да се съединят на българска територия.
Известно е настъплението на генерал Алексей Брусилов през лятото на 1916 г. срещу австроунгарската армия, която вече е небоеспособна. Нашият тогавашен военен министър Калин Найденов казва: „В каква коалиция попаднахме – две национални държави, една голяма – Германия, и една по-малка – България, с две разкапващи се империи“.
Австро-Унгария е вече загиваща империя. Тя се разпада. Генерал Брусилов пленява 380 000 австроунгарски войници от славянски произход. 
18-purva-svetovnaaАз ги наричам швейковете
Войникът Швейк просто подрива австроунгарската армия. Османската империя също е пред разпад след въстанието на арабите начело с полковник Томас Лорънс.
Така че България попада в коалиция, която не може да спечели войната. Това се вижда още през 1916 г., въпреки надеждите на генерал Фалкенхайн за пробив при Вердюн. На 1 юли 1916 г. британците започват голяма офанзива около реката Сома, което пък спасява Вердюн. Германците прехвърлят сили срещу британците на север.
При това положение най-сетне кайзер Вилхелм вдига забраната българската армия да навлезе на гръцка територия. Знаете, че той забранява на Българската армия през 1915 г. да настъпи към Солун и спира настъплението, защото се надява, че Гърция ще вземе страната на Германия. 
Едва в края на май 1916 г. превземаме Рупелския проход – вратата към Югоизточна Македония. И едва в средата на август 1916 г. започва настъпление с двете крила – Първа армия на генерал Климент Бояджиев към Костурско, Леринско и т. н., и Втора армия – в Югоизточна Македония.
Ето в какво трудно положение е България през лятото на 1916 г., когато Румъния изненадващо за Централните сили, но не и за българското правителство, взема страната на Съглашението. Всички преговори, които води Симеон Радев като пълномощен министър в Букурещ за Добруджа, са отхвърлени от румънското правителство. Румънците искат да задържат Добруджа но да завземат и Трансилвания. Това е откриването на т. нар. Северен фронт, за нас – Добруджански фронт. България ще се разпъне по-късно и на три фронта. Според оперативния план, изработен в германската Главна квартира в  края на юли 1916 г., Българската армия първо трябва да настъпи в Добруджа със своята Трета армия, а след това да форсира Дунав в посока към Букурещ, когато 9-а германска и 3-а австроунгарска армия настъпват в Трансилвания. Но се оказва, че Австро-Унгария не е готова за война в Трансилвания.
Така че Трета армия дълго време, почти целия септември, воюва сама. В Добруджа се струпват големи румънски сили. И не само това. Русия помага на румънската армия със сухопътни сили. Скоро отбелязахме 100-годишнината от големите битки при Тутракан и Добрич.
Искам да отбележа, че дълго време тази война беше почти отречена. Наричаше се империалистическа, както казваше Ленин и т. н. Но това е война за нашето национално обединение. Ние воюваме с Русия не в Украйна, не някъде край река Дон, а в Добруджа.
В това отношение не трябва да има никакво колебание за подвизите на Българската армия. 
Изписахме на паметника на ген. Иван Колев, който, ще напомня, казва на войниците си: „С болка на сърце ви заповядвам да воювате срещу нашите освободители, но какво правят руснаците в нашата родна Добруджа“.
Така че няма от какво да се комплексираме. Тази война е като предните две Балкански войни. Едно и също поколение – нашите дядовци воюват както в Балканските, така и в ПСВ. За тях няма никаква разлика, когато се нареждат под бойните знамена на България.
Искам да изтъкна нещо, което се пренебрегва, особено от победителите. След разгрома на Румъния, след превземането на Букурещ, след като България побеждава на три фронта – от Македония, Добруджа, та чак до Молдова, Четворният съюз пръв предлага сключването на мир във войната. Това съглашенците много го пренебрегват, особено според Версайските диктати, като непрекъснато хулят победените, че те са виновни за всичко и не са искали мир. Напротив.
Първото предложение за мир се прави от Четворния съюз в края на 1916 г. Но съглашенците не приемат, дори при посредничеството на САЩ. Защото съглашенците знаят, че ще спечелят войната, когато Съединените щати се намесят на тяхна страна. Защото това е война на ресурси, война на фабрики, не само на героизъм и подвизи. При това положение България и нейните съюзници са заставени да продължат войната за неопределено време. А в края на 1916 г. вече се усеща умора по фронтовете.
В свой доклад Димитър Ризов, който е пълномощен министър тогава в Берлин, казва, че войната ще бъде последвана от революция, не само в държавите, загубили войната, но и в онези, които ще спечелят. Поради това трябва по-скоро да се сключи мир. Но и двете страни разчитат, че това ще бъде мир на победа, включително и Четворният съюз. Те вече започват да говорят за мир без анексии и контрибуции, което по-късно иска и Ленин след болшевишката революция.
Българската външна политика обаче не е съгласна с това „без анексии и без контрибуции“, тъй като, както казах, България води
война за национално обединение
Ние имаме национален идеал в тази война.
За някои държави, включително Русия, тази война беше империалистическа, както казва Ленин. Съгласен съм с него. Но по отношение на нашата страна не приемаме подобна постановка. Защото България трябваше да реши своя национален въпрос.
Вярно е, че тя не успя. Заедно със своите съюзници загубихме войната. Но това не означава, че бяхме неправи. В историята, освен истина, трябва да има и справедливост.
       
* Основен доклад на конференцията „Първата световна война и България през 1916 г.“ във ВА „Г. Ст. Раковски“. Със съкращения. Заглавието е на редакцията.

Най-ново

Единична публикация

Избрани