Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Бежанската криза може да се задълбочи

[post-views]
Горещо гранично лято

Iordan Bojilov
Йордан Божилов, председател на “Софийски форум за сигурност“
Трябва да разглеждаме бежанската вълна не като нещо временно и зависещо от волята на един или друг световен лидер. А като една обективна дългосрочна заплаха за сигурността. Защото тя няма да спре, а анализите ни показват, че може и да се задълбочи. 
Няколко са факторите, които ще способстват за увеличаване и установяване на едно постоянство на бежанските потоци. Преди всичко това е нестабилността в регионите, които пораждат бежански вълни. Изключено е на този етап дългосрочно решение за конфликта в Ирак и Сирия, така че да се установи траен мир и завръщане на бежанци там. В Афганистан се влошава сигурността и се усложнява ситуацията, което ще кара хората да търсят живот извън Афганистан. 
Африканският регион е поразен от безработица, социална безперспективност, ниско качество на живота, рискове заради действия на терористични групи, постоянна политическа нестабилност в много от държавите и епидемии. А Африка е с население средно под 25-годишна възраст, което има достъп до интернет и до информация. 
Технологиите ще изтласкват все повече хора особено от сфери с неквалифициран труд. Това ще поражда постоянно безработни. И към днешна дата в света над 60 млн. са бежанци или вътрешно разселени хора, напуснали домовете си. Към тях трябва да очакваме нови мигрантски вълни. И Европа ще е точно този примамлив център за тях. А ние като държава в периферията й ще изпитваме все повече натиск. Много сериозният въпрос е как решаваме този проблем, когато не може да се справим сами, затова е важно общоевропейското решение. Защото бежанският и миграционен поток ще поражда и 
риск от радикализация
Няколко са хипотезите в тази посока. Преди всичко това е възможността с мигранти да навлизат радикализирани елементи-терористи, бойци от „Ислямска държава“ или други групировки, които носят и потенциалния риск от извършване на терористични атаки или други радикални действия. Естествено, за справянето с този риск тежестта пада върху специалните служби и координацията и комуникацията между тези служби от различни държави. Поставя се въпросът какво да се прави с тези хора – да се арестуват, изолират или да се работи за дерадикализацията им. Този въпрос тотално не е решен и стои на дневен ред пред Европа. Още повече, че между 3000 и 5000 европейски граждани се сражават само в редовете на „Ислямска държава“. И с разбиването на терористичната организация те вероятно ще започнат да се завръщат към Европа или ще се прехвърлят в други райони на нестабилност като Либия и Нигерия. 
Да не забравяме, че 60 организации в света са се врекли във вярност на „Ислямска държава“ и са готови да подкрепят идеята й за създаване на световен халифат… А идеите й все повече се превръщат в глобална идеология. Това е и първият риск – от навлизане на радикализирани елементи с миграционния поток.
Вторият риск е от присъствието у нас, искаме или не, на малцинство от чужденци с друга религия, манталитет, език. Което и предполага изолацията им, а всяка изолация е среда за радикализация, особено ако липсва защита на интересите на тези хора. Неизбежно трябва да мислим за интеграцията им, защото тезата „Хайде да ги изолираме“ звучи добре и популистки, но в дългосрочен план е с негативен ефект. Т.е. трябва да мислим по-мащабно как различни култури ще си съжителстват – да изучават езика ни и да се впишат в социалния и икономическия живот. Не работи тезата, че ще вземат от територията на ромите, защото пустеещи земи – колкото искаш, може да се работи. Ако ги оставим в изолацията на гетата, създаваме най-доброто място за радикализацията им. И е жалко, че цялото общество се хвърли в реториката за изолирането им, защото тази популистка теза е опасна в аспекта на сигурността. Повечето от анкетираните от нас бежанци и мигранти от Ирак и Сирия са работили в селското стопанство и търговията и имат нагласата да се занимават с това и тук. При капсулиране отново се създава хранителна среда за радикални идеи отвън. 
И третият опасен елемент е отношението на българското общество 
към бежанците и мигрантите. Ако е изцяло негативно, ако срещу тях действат радикални групи и обиждат, бият или насилват мигранти, това ще радикализира мигрантските групи и ще ги обърне срещу българи. Ако обобщим, възможностите са да проникнат радикализирани хора на европейска територия или нерадикализирани мигранти да бъдат подложени на риск и тук да се радикализират.
Има и група рискове, свързана с радикализиране на български граждани  във връзка с миграционните процеси. Бежанците като малцинствена група са изложени на същия риск, както и други малцинствени групи у нас. Т.е. да се обвиняват малцинствата за проблеми на обществото и това да радикализира български граждани. И вече има такива фактори, свързани и с дейността на футболни агитки, и на всякакви националистически движения. Тази риторика влиза и в партийно-политическото говорене, като например призивите „България за българите“ или „Ние ще ги бием“.
Проблемът е, че това отношение към малцинствата се пренася и към други граждани. Имаме показателен опит с агитките. Спортното хулиганство се счита за форма на радикализъм. Защото може да е насочено срещу агитката на срещуположния отбор, но и срещу малцинствени групи, най-често срещу цигани, но и срещу собствеността или личността на български граждани. Има данни, че 
спортни агитки са замесени в трафик
в разпространение на наркотици, т.е. в един широк кръг от антиобществени и противоправни деяния. 
Може да се очаква и радикализация на български граждани не по отношение на малцинствата, а по отношение на политиката на правителството. Норвежкият гражданин Брайвик изби 70 младежи и взриви бомба в центъра на Осло, за да изрази несъгласието си към политиката на норвежкото правителство за приемане на мигранти. Това трудно се засича и предотвратява, доколкото се прави от човек-единак, необвързан с група. 
Затова е важно какви послания дава самото правителство по темата с мигрантите, каква е информационната кампания. За съжаление, ние нямаме централизиран орган и съответно централизирана кампания за предоставяне на достоверна информация, насочена към българското общество за това какви са тези хора, какви фактори подбуждат поведението им.  А щом обществото няма информация, това е 
среда за дезинформация
А активната дезинформация поражда радикализация във всички страни, създава проблеми в обществото. Има теза, че бежанската криза се използва от Русия и от спонсорирани от нея фондации и организации за разделяне на обществото. Както и като дългосрочна политика за разделяне на отделните европейски нации по бежанския проблем в рамките на ЕС и НАТО с цел да не функционират адекватно. Затова въпросът кой да предоставя и координира информацията, свързана с бежанците, стои открит. 
Резултатът е вече негативното отношение към бежанците, което говорене приемат и политическите партии. Създава се среда на негативизъм и влизаме в спирала, която не е изключение за България. Крайно десни европейски партии набират сила. 
Затова трябва да се дава достоверна информация, да не се създават напразни очаквания в обществото, че бежанският поток  някак  автоматично ще спре. А да го мислим като дългосрочен и обективен процес. Най-лошият сценарий за България е заграждането на отделните държави в ЕС и изоставянето на обективно стоящата на европейската граница България сама срещу бежанския проблем. Решението е на общоевропейско ниво, но България изостава и с изследванията на нагласите на населението по темата радикализация. Оттам липсват и политики за дерадикализация. Едно изследване на проф. Татяна Дронзина вече показва ранни форми на радикализация в училищата в т.нар. смесени райони сред малцинствени групи. Т.е. вече се налага дори да говорим за дерадикализация… Нямаме успешни политики за интеграция на ромското население. Липсват и секторни политики за работа сред медици, социални работници, учители да разпознават формите на радикализация. А негативният образ на мигрантите ще има и негативен ефект за самото ни общество. Колкото повече илюзии имаме по мигрантсия проблем,толкова се увеличава и рискът за националната сигурност. 

Най-ново

Единична публикация

Избрани