Автор: Христо Марков, депутат във ВНС и 36-то НС
Напоследък се питам дали депутатите ни умишлено сътворяват глупави казуси в изборните закони, за да шиканират самия процес, или пък просто да объркат избирателя. Те и този път фарисейски бутнаха в бюлетината за избор на президент опцията „Не подкрепям никого“, но има огромна разлика от „Против всички“, защото аз не подкрепям никого и като си стоя у дома и гледам телевизия.
Но независимо как се приема опцията, тя се брои за действителен глас. И влизаме в хипотезата на чл. 93, ал. 3 от Конституцията, а там пише от ясно по- ясно, че за да е избран един кандидат на първи тур, е необходимо да са гласували повече от половината избиратели. Значи тук е важно колко хора са гласували, а не какви бюлетини има в урните. Още от началото на 1990 година, откакто се провеждат свободни избори, е било така – действителните и недействителните бюлетини се броят общо, т.е. колкото са намерени в урните. За да спечели някой от кандидатите, би трябвало да получи повече от половината от действителните гласове. Текстът е императивен в основния закон. Родните ни законотворци са определили, че бюлетината „Не подкрепям никого“ е действителна и тя не може да бъде извадена от общия брой, когато се смятат процентите на отделните кандидати. Значи методиката, по която се смятат резултатите от първия тур, е очевадно противоконституционна. Нали Конституцията имаше пряко действие?! А на всичко отгоре в Изборния кодекс ясно е дефинирано кои бюлетини са действителни. Така методиката противоречи и на кодекса.
Оттук напират няколко въпроса. Първият е защо толкова време опозицията се прави на ударена и не оспори този текст пред Конституционния съд. Допускам, че е от чиста простотия, защото съгласете се, че повечето хора не са толкова интелигентни, че да навлязат бързо в изборната методика. Но има и нещо друго, а тук и управляващи, и опозиция участваха заедно. Просто искаха да кажат на избирателя: „Идете да гласувате, пък ние ще преброим твоя глас, каквото и да избереш.” Просто и ясно.
Това си е мащабно и целенасочено подвеждане на електората. Първо се подвежда избирателят Х да отиде и да гласува, като има опция „Не харесвам никого”, а накрая практически този глас няма да бъде преброен. Обаче не е вярно, че това щяло да доведе до безкраен цикъл от избори, защото в чл. 93, ал. 4 въобще не става дума за действителни или недействителни – просто този, който на болотажа получи повече гласове/дори само с 1 глас/ той печели изборите и става президент.
Идеалният вариант бе, ако бяха приложили една позната опция, колкото и да изглежда абсурдна: Ако при тази опция „Не подкрепям никого” тя събере например 30 % от гласовете, то това означава, че не са се състояли изборите за президент и процедурата се повтаря с нови кандидати и изцяло нова кампания. Така е справедливо ми се струва. Демокрацията е сложно и скъпо нещо и трябва да се научим да поемаме рискове.
Има и друга опция – просто отивате до урните и избирате някой от рода на Митьо Пищова, Кемал, има разни такива абсурдни кандидати. Защото това също е протестен вот на избирателя и наказва политиците. Няма ли да е наказание, ако Митьо Пищова вземе едни 15 %?! Защото точно това заслужават онези, които открито ни се подиграват. Като гласуваме за Митьо Пищова, гласът ни със сигурност ще бъде преброен и така ще се увеличи базата, върху която се смята процентът на отделните кандидати.
Всъщност има и една мегазадачка, която си поставиха основните партии за тези избори, а именно: с тази закъсняла бъркотия да се компроментира изцяло изборният процес, да се ерозира вярата в свещената мажоритарна избирателна система и най-голямата им задача – да се компроментира референдумът. Да се докарат нещата дотам, че да не се постигне заветният процент, с който референдумът да бъде признат за валиден – колкото на последните парламентарни избори. Нали разбирате, че тогава веднага ще се срути държавната субсидия за партиите и ще избираме депутатите си мажоритарно.
И накрая – задължителното гласуване за първи път ще бъде „промотирано“ в изборния процес, независимо че няма никаква санкция за него. В различните маргинални групи това ще повлияе и ще се увеличи избирателната активност, дори и формално, но пък по този начин има голяма вероятност „мизата“ за купените гласове да падне надолу. Само Господ може да каже какво отражение ще има това в крайния резултат, но важното е да се стигне до реален избор, до реално и осъзнато участие в референдума, защото с него има шанс нещо да се промени.
*Със съкращения, от е-издание „Фактор”. Заглавието е на редакцията.
