Над 150 бивши и настоящи военнослужещи и цивилни служители се събраха в района в Пловдив, където се намираше Командване „Тактическа авиация“, за да отбележат 55-години от създаването му. За славните страници от историята на формированието говори последният му командир бригаден генерал от запаса Спас Спасов. Той прочете поздравителен адрес, изпратен от председателя на Комисията по отбрана към Народното събрание генерал от запаса Михо Михов.
Интересни случки разказаха ветерани от авиацията. Сред присъстващите бяха офицерите от запаса генерал Никола Колев и генерал-майорите Димитър Цветков, Калчо Танев, Иван Дочев и Съби Събев.
Напредват процедурите за преместването на Музея на авиацията от Крумово в Пловдив и тогава по-често може да идваме в този район, заяви бригаден генерал от запаса Спас Спасов. Пред паметника на загиналите летци бе положен венец.
Каква е накратко историята
на Командване „Тактическа авиация“ и неговите предшественици? На 30 септември 1961 г. с указ 480 на Президиума на народното събрание и заповед УК № 00267 на министъра на народната отбрана се създава 10-и
Смесен авиационен корпус (10-и САК). На 10 октомври същата година е прочетена заповед № 1 на новосформираното авиационно съединение. От тази дата започва организационното му сглобяване, а за първи негов командир е назначен генерал-майор Симеон Симеонов, който по това време е само на 36 години. В управлението на новото съединение са включени основно офицери от 2-ри корпус ПВО – Ямбол, и от предварително разформированата 10-а изтребителна авиационна дивизия – Граф Игнатиево. Така управлението на 10-и САК, заедно с осигуряващите го свързочно и тилово подразделение се изнася в района на летище „Пловдив“, определено за тяхна постоянна мирновременна дислокация.
В състава на корпуса са 15-и изтребителен авиополк на летище „Равнец“, 21-ви изтребителен авиополк на летище „Узунджово“, 22-ри изтребително-бомбардировъчен авиополк на летище „Безмер“, 25-и изтребително-бомбардировъчен авиополк на летище „Чешнегирово“, 26-и разузнавателен авиополк на летище „Толбухин“ (сега Добрич), 16-и транспортен авиополк на летище „Враждебна“, 44-и вертолетен авиополк на летище „Пловдив“, свързочен батальон и 10-и отделен радиотехнически батальон. Временно в състава е и 19-и изтребителен авиополк на летище „Граф Игнатиево“.
Реално бойното сглобяване на 10-и САК се извършва през пролетта на 1962 г. по време на учение, проведено в районите на Казанлък и Ямбол. Оттогава до началото на 1989 г. управлението на корпуса и на авиационните полкове участва във всички наши и международни учения. Паметни по своята подготовка, решавани задачи и мащабност ще останат ученията „Тунджа“, „Балкан“, „Марица“, „Родина“, „Хемус“, „Бриз“, Щит“, „Гранит“, както и бойните стрелби на полигоните в България и бившия Съветски съюз.
Новата структура
Организационно от септември 1994 г. 10-и САК, след успешно проведен експеримент в 25-и авиополк, преминава на базова структура. В състава му влизат авиобазите „Граф Игнатиево“, „Безмер“, „Добрич“, „Стара Загора“ и „Крумово“, свързочен и отделен радиотехнически батальон в Пловдив, две войскови авиационни ремонтни работилници в Граф Игнатиево и Безмер.
Със заповед №0087 от 31 август 1996 г. на началника на Генералния щаб на Българската армия 10-и САК се реорганизира в корпус „Тактическа авиация“. Настъпват множество промени и в неговите формирования. По-значимите международни учения с участието на екипажи и авиационна техника от корпуса са „Кооператив Партнър-97“ в България, „Олимпия-97“ в Гърция, „Кооператив Партнър-98“ в Румъния, „Синият Дунав 2000“ в Румъния и България, „Кооператив кий 2001“ в България.
От 1 юни 2003 г., след щатно-структурни промени, корпус „Тактическа авиация“ се реорганизира в командване „Тактическа авиация“ с три авиобази – 22-ра щурмова авиобаза „Безмер“, 24-а вертолетна авиобаза „Крумово“ и 16-а транспортна авиобаза „Враждебна“, и формирования за осигуряване. По-големите учения, в които командването участва, са „Кооператив кий 2003“, „Съвместни усилия 2004“, „Кооператив кий 2005“ и „Мисия 2005“. Командване „Тактическа авиация“ е закрито през юни 2006 г.
Бойни дежурства в дълбока секретност
Тя е сформирана с разпореждане на началника на ГЩ на БНА № 00267 от 30 септември 1961 г. В състава й са включени огневи подразделения, въоръжени със ЗРК SA-2 и едно техническо подразделение.
Историята на формированието може да се раздели на три етапа. Първият започва от деня, когато то е създадено. Тогава нараства необходимостта от създаването на надеждно прикритие на войските и обектите на територията на България и става ясно, че това не може да се осъществява със старите средства. Ракетостроенето в световен мащаб започва по два клона. Единият е производството на изкуствени спътници на Земята и ракетна техника, свързана с усвояването на Космоса.А вторият е създаването на нападателни и защитни системи на основата на ракетната техника. На тази база, при взето решение за модернизация на армията и основаването на Зенитно-ракетни войски през 1960 г., се създава и самата бригада, подразделенията към нея, приемането на първите зенитно-ракетни комплекси.
Вторият етап е свързан с утвърждаването на самите войски и с първите стрелби през 1962 г. на полигона „Ашулук“ в бившия Съветски съюз. Тогава подразделенията показват само отлични и добри резултати и записват с чест своите имена в алеята на славата на този полигон. Тези два етапа се характеризират с изключително много труд на личния състав, който в условия на дълбока секретност успява да решава своите задачи.Следващият етап започва от средата на 90-те години. При него, естествено, всички затруднения пред Българската армия се отразяват и на съединението. Особено тежко 2-ра зенитно-ракетна бригада преживява почти пълната подмяна на инженерно-техническия си състав през 2001-2002 г. Офицерите, сержантите и войниците преодоляват тези трудности и бригадата участва активно във всички учения и бойни стрелби, организирани от ПВО и ВВС на страната. Последната голяма проява на формированието в тази насока са проведените през 2005 г. стрелби на зенитния полигон „Шабла“. Те са с голяма интензивност, а метеорологичните условия са изключително тежки. Изстреляни са най-голям брой ракети на полигон „Шабла“ до този момент. На 1 юли 2007 г. 2-ра зенитно-ракетна бригада престава да съществува.
