Автоматизирана информационна система (АИС) „Преслав“, с която Българската армия събира данни за ядрено, химическо и биологическо заразяване, има решаваща роля за запазването на здравето и живота на войската и населението на България след аварията в Чернобил на 26 април 1986 г. Системата тогава работи на пълни обороти, за да установи равнището на опасността и да препоръча съответните защитни мерки.
Това стана ясно по време на честването на 50-годишнината от създаването на АИС „Преслав“ в Централния военен клуб в столицата. Сред присъстващите бяха командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Любчо Тодоров, военнослужещи, цивилни служители и ветерани от системата.
Системата „Преслав“ беше една мощна сила, която се прояви най-много при аварията в Чернобил, казва бившият началник на Главния щаб на Сухопътните войски генерал-лейтенант от резерва Кирил Цветков, който е председател на Асоциацията на Сухопътните войски в България и на Обществения съвет по въпросите на отбраната. По онова време той е отговарял за събирането на данните на територията на страната от сухопътните поделения.
„Бяхме един месец в постоянно дежурство без прибиране, мобилизирани бяха разузнавателни поделения, специални подразделения. Те помагаха не само за защита на армията, а на цялото население“, спомня си той.
Това беше страшна авария, нямаше нито разчети, нито новите единици за измерване, работихме с военновременни прибори и нормативи, казва Цветков. „В продължение на цял месец извозвахме децата от пионерските лагери, които бяха високо в планините. Това беше в първите дни веднага след аварията“, изтъква той. Така армейската система оказва помощ на тогавашната „Гражданска отбрана“, която не разполагала с достатъчно сили и средства за противодействие на бедата.
В дните след аварията местните областни и общински ръководства изпълнявали всички предписания на военните химици, за да опазят населението. „Идваха при нас, защото нямаха прибори за измерване. Само ние имахме такива прибори. Измервахме радиоактивното заразяване на млякото, месото, плодовете, зеленчуците, дори на сеното, което се даваше на животните. И им казвахме – не давайте това сено на животните. А те продължаваха, казваха: Как да оставим кравите гладни?
А от сеното радиоактивните вещества постъпваха в млякото. И после при контрола ние не го допускахме да го ползват“, разказва генералът.
По думите му местните ръководители разбирали опасността, слушали съветите на военните и унищожавали храните, заразени над нормите. Освен това продадохме на Съветския съюз 15 000 прибора рентгенометър-радиометър РР 51 М, изтъква Цветков. Тези устройства се произвеждали в Завода за ядрени прибори в Плевен. Нашите прибори бяха по-добри от съветските, заявява генералът.
В резултат на работата на хората от системата и на тогавашните Химически войски личният състав в армията бил 3-4 пъти по-малко облъчен и заразен, отколкото цивилното население. Това не трябва никога да се забравя, изтъква Цветков.
„Стремим се да не забравяме, че и най-добрата техника е безполезна без хората, които работят с нея. Именно поради това нашият най-важен капитал и приоритет е личният състав“, заяви в словото си домакинът на тържеството – началникът на в. ф. 52210 – Банкя полковник Дженко Дженков. Той напомни основните моменти от изграждането на системата.
С министерска заповед от 24.10.1966 г. се създава разчетно-аналитичната станция на МО.
Първият щат е утвърден на 27.07.1967 г. и включва две отделения – изчислително и свързочно, с трима офицери, двама сержанти и 12 войници. За първи началник на РАС е назначен майор Делчо Петев, а началници на отделения са капитан Киселов и капитан Тотев. Така сформираната РАС се разполага в района на централната химическа база – Банкя, като впоследствие се предислоцира в Суходол. Следва разширяване на системата, предислокация на някои нейни звена.
Още до 1972 г. във видовете ВС и обединенията са развърнати разчетно-аналитични станции, а в съединенията – разчетно-аналитични групи. От 1 ноември 1990 г. единната автоматизирана система носи денонощно дежурство за събиране, обработка, анализ и предаване на информацията до всички заинтересовани органи.
От 1 юни 2008 г. ръководството на подсистемата за докладване и предупреждение и подсистемата за лабораторен анализ и контрол са събрани в Център за наблюдение и контрол на радиационната, химическата, биологическата и екологическата обстановка – в. ф. 52210 – Банкя. От 2009 г. центърът е преподчинен и сега е в състава на СКС.
От две години работим по осигуряването на предаването на данни в реално време и сглобяването на цялата АИС „Преслав“, каза полковник Дженков за в. „Българска армия“. „Нужен ни е по-добър и по-нов софтуер за оценка. Заедно с това „Преслав“ има и друга подсистема – за лабораторен анализ и контрол. Там техниката е от 2000 година. Ние си знаем какво ни струва да я поддържаме и работим с нея. Нужно е да се планират капиталови разходи за придобиване на нови образци техника“, допълни той.
От 1966 г. до днес органите на АИС „Преслав“ преминават през различни структурни промени и предизвикателства, но запазват предназначението си за денонощно събиране, обработка, анализ и предаване на информация за радиационната, химическата, биологическата и екологичната обстановка на територията на страната за изработването на експертна оценка и предлагане на целесъобразни варианти за действие на войските в условията на заразяване, каза в словото си генерал-лейтенант Тодоров. За вашата работа са необходими не само разум и способности, но и големи сърца, изтъкна той.
Генерал-лейтенант Тодоров награди с картина полковник Дженков. Отличия бяха връчени и на други военнослужещи и цивилни служители от системата. „При нас има екипност и сглобяване, извършва се правилен подбор и подготовка на хората. Нужни са финанси за закупуването на нов софтуер и ново оборудване, които да повишат възможностите ни и да ни направят съвместими с нашите съюзници“, сподели един от наградените – капитан Кольо Колев, началник на секция „Анализ и прогноз на ядрена, химическа и биологическа обстановка“ в центъра за наблюдение и контрол в Банкя. Фондация „Генерал Александър Диков“, удостои с почетен знак и грамоти служители и ветерани, след което звъннаха наздравици.
