Дори само първото прелистване на двата тома „Записи на дългогодишна професионална дейност“, както авторът им доц. Огнян Минчев нарича аналитичните си статии в „Отломки от огледало“, може да те препрати към финала на една друга хроника на времето. „Хора, години, живот“ на Иля Еренбург преди 60 г. завършва така: „Зрителите вече бързат към гардероба, а от сцената героят вика: утре аз…“ А какво ще бъде утре-нова пиеса и нови герои.
В този дефицит от автентичен прочит на българската пиеса на прехода и нейните герои социологическият и политологически поглед на един от най-задълбочените му анализатори ни дава друг поглед към това изтичащо време. Събрани заедно, анализите му очертават голямата картина на българските промени и избистрят уроците ни. Авторът се надява така те да оставят по-дълбока следа, отколкото просто да са разказ за отминали събития. И нарича още сборника си „Преходът като текст“.
Преди столетия поетите били в ролята на днешните интерпретатори на събитията и прехвърляли поглед отвъд тях. Огнян Минчев е един от най-талантливите днешни разказвачи на българското житие-битие. Защото не само осветява фактите и главните им герои, но ги вписва и като част от по-големите ветрове, дето духат на Балканите и по света. Голямата политика присъства в текстовете на автора, а българските теми са не техен провинциален щрих, а бримка от цялата плетка на световната геополитика.
Хронологичната подредба на текстовете, голяма част от които-резултат от изследователската работа на автора в Института за регионални и международни изследвания чертаят преди всичко политическото и институционално развитие на страните от Балканите и Черноморския регион. Без звученето в публичното пространство на гласове като този на Огнян Минчев и други негови колеги, без тяхната активна експертна позиция, който и цвят управленска вода да тече в момента, обществото би било по-незащитено. Лидерите на общественото мнение имат това извоювано право да заявяват мнението си. Огнян Минчев го прави ясно и категорично, защото залогът е свободата да говориш със собствен глас. Той пише: „Всяко общество е призвано да променя стратегическите си визии „на ход“, ако не желае да ги променя след тежки катастрофи, предизвикани от тесногръдие, неадекватност и „кражба“ на стратегията за обществена промяна от страна на арогантни елити и малцинства, насочени срещу националния интерес.“ Може би, когато страстите около истината за прехода се успокоят, която някои пророкуват, че никога няма да узнаем, Огнян Минчев ще бъде припознат сред хроникьорите и интерпретаторите на това време с независима позиция от гледна точка на националния ни, български интерес – ясно, афористично и с патос. Без да е популист или агресивен патриотар. Той изповядва ценностите на представителната демокрация като цел и мярка на общественото ни управление, но отхвърля ролята на апологет. Остава непримирим към посредственото управление и плоските му решения. И обещава едно ново съчинение за прехода, изследван като контекст – на идеи, събития и стратегии за промяна в големия свят около нас. Което ще е интересно четиво от автора, чиято изследователска интуиция преди 10 г. прогнозира събитията в днешна Русия.
В текстовете си Огнян Минчев е и анализатор, чиито позиции понякога остават зад кадър. Прекланя се на руската култура и мрази руската политика. Приема, че държавата трябва да свърши всичко това, което не може да свърши пазарът и че обществото не е само сбор от частни интереси. Застава на страната на хората в неравностойно положение. Като пристрастен познавач на етническите проблеми твърди, че капсулирането в етно-политически корпорации е бич за страната. Хилядата страници на сборника помагат на хората, които искат да имат своя независима позиция.
Димитър Бочев съзира и литературния талант на автора в блестящите му политически анализи, които нарича есета – и по език, и по метафоричност, като очовечава политологическата наука и я превръща от хроника в битие и съвместима с Малкия човек. И като Чаплин го реабилитира и прокарва животворни мостове между Малкия човек и Голямата политика. На представянето на сборника в ЦВК нарекоха Огнян Минчев най-яркия изразител на копнежа ни за промяна. Чиито изследвания на обществото и регионалната сигурност с научен скалпел и прогнози запазват своята валидност.
