„През последните години страната навлезе в период на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие. Ние имаме предвид следните явления и тенденции, оказващи силно социално, икономическо, политическо и морално влияние върху общото състояние на нашето общество:
– дълбоки деформации в обществото и системата на управление,
– стагнация в икономическото ни развитие,застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг,
– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция,
– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности,
Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на „икономика в сянка“, за най-различни мафии.
Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да характеризираме като прединфарктно състояние.“
Из признанието на БКП за състоянието на България, изнесено на пленум на ЦК на БКП на 11 декември 1989 г.
