Тези дни се говори само за президенти. И тук, и в Америка. Голяма драма, ей… А как само си приличат електоралните единици по целия свят! Ама това е тема за друг разговор.
Но сигурно е голяма работа да си президент. Не е важно на какво. У нас пък най-популярните лица, титулуващи се президенти изобщо дори и не си м,ечтаят да се наставят в лъскавия кабинет на „Дондуков“ 2. Не им трябва на баир лозе, не им нужно някой да ги съветва и подбутва. Не обичат и да им подскачат под прозорците. Само на стадиона. Обичат сами да си въртят далаверите от президентските кресла във футболните клубове. Щото в другите спортове няма келепир, както казва българският класик.
А те, президентите, са фактор и извън футбола. Просто защото политиците са съобразяват с тях, коткат ги, глезят ги, затварят си очите за разни неща. Особено преди избори.
Тези президенти си живеят в собствени губернии. Имат си фенски армии, имат си медии, имат си популярност. Правят пари и се отказват от футбола само в краен случай. И са досущ като на политиците, всички ги ругаят, но само зад гърба… Или скачат срещу тях до реализирането на следващата комбинация.
Колко много прилики. И в политиката, и във футбола, казват,се живее добре. Но, къде са резултатите?
