Очевидно ноември и добър месец за българският футбл. От 23 години насам. Не съм се ровил в статистиката, но определено отминалите дни на месеца с цифрата 11 в календара на 2016 година могат да бъдат отчетени като повече от положителни. Защо ли?
Със сигурност не само заради вчерашната визита на президента на УЕФА Александър Чеферин, макар тя да е знак, че все още ни има на футболната карта.
Победа за футбола е, че в този 27-годишен български хаос БФС успя да построи една от най-модерните тренировъчни бази. И то с финансиране от международните организации. Като това е още една победа в актива на Боби Михайлов.
Много важен успех постигнаха юношите ни до 19 години с победите си над Португалия и Дания и класирането в следващата фаза от кампанията за европейско първенство. Очевидно идва поколение, към което спокойно ще може да имаме по-сериозни претенции за успех по терените на Европа и света.
Победиха и мъжете. Макар и трудно, макар и с доза късмет. Победиха, както ще иска да го правят Петър Хубчев. Една победа над „Беларус“ за спокойствие, победа с някаква надежда за промяна. На същите тези отписани играчи. Които се надяваме, че няма пак да влязат в ролята на изкусни артисти. В това вярва и селекционерът.
Всъщност нищо друго не ни остава освен да се радваме на положителното. На малките победи в сумрачния футболен делник.
Все пак тази игра е създадена, за да радва…
