NATO REVIEW magazine
При президентството на Владимир Путин тези връзки се използват за съвсем различни цели, преди всичко за влияние върху двустранните отношения. Съществуват множество непрозрачни мрежи, отчасти свързани с икономически интереси. Такива мрежи се забелязват около газопровода „Северен поток“, в надзорния съвет на който е бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, както и в дружества като Gazprom Germania и те са свързани с тайната полиция на бившата ГДР ЩАЗИ. Руските ръководители активно фаворизират създаването на такива мрежи, които вербуват членове на различни институции и стуктури като германско-руския форум. Така отвореността на Германия позволи на руските управници да влияят върху политиката и общественото мнение на Германия. Преди украинската криза германските политици не схващаха природата и целите на политиката на Путин и нямаха и идея за контрастратегия. Но сега нещата се променят. Ролята на германското правителство в украинската криза засили руските действия в Германия и активизира съществуващите непрозрачни мрежи там. Руските медии използват и поддържат враждебни на Германия, ЕС и САЩ и на установената власт в тях политики, за да повлияят върху мисленето на германското общество. Съществувт три области на руско влияние в чужбина като RT и Sputnik; нарастващото свързване с германските популистки партии от крайната десница и крайната левица и използването на стари политически лица и институциии, за да се ориентират решенията в полза на Русия при дебата срещу санкциите.
Руските медии
в чужбина
Руските медии в Германия са медийната платформа Sputnik, вкл. информационната агенция RIA Novosti, радиопрограмата на немски Stimme Russlands („Гласът на Русия“), тв канала RT чрез Ruptly TVи RT Deutsch.
RT Deutsch продуцира тв предаването Der fehlende Part („Липсващата част“), която дава от своята гледна точка картина на събитията, за които се съобщава в големите издания. Целта му е да „създава противотежест на съществуващото обществено мнение, а също да отхвърля съществуващите медийни манипулации в общественото говорене в Германия“, както пише в сайта му. RT Deutsch например покрива на живо манифестациите на антиислямското движение ПЕГИДА. Руските медии в чужбина работят с журналисти, критикуващи системата, с псевдоексперти и с медии, занимаващи се с конспиративни теории като Compact. Те предоставят трибуна на представителите на дясната популистка партия Alternative fur Deutschland („Aлтернатива за Германия“ – AfD) и на лявата Die Linke („Левицата“), представени в парламента, които пледират за сваляне на санкциите и защитават идеите, взети от дезинформационната кампания за Украйна. Използват и социалните мрежи, като понякога успяват да стигнат до големите медии.
Политическият
пейзаж
Десетилетия наред Социалдемократическата партия е играла централна роля във формирането на отношението към Русия и Източна Европа. „Партньорство за модернизация“ се основава върху традиционната германска социалдемократическа концепция в политиката първо към Съветския съюз и после, след 1991 г. към Руската федерация с „промяна чрез независимост“. Анексирането на Крим, свалянето на малайзийския самолет и войната в Източна Украйна принудиха германските политици да видят лицето на действителността в своята политика към Русия.
Министърът на външните работи Франк-Валтер Щанмайер (ГСП) подкрепи санкциите срещу Русия, макар те да не са много популярни и в собствената му партия. Още в миналото по-старото поколение като Герхард Шрьодер и починалият неотдавна Хелмут Шмит проповядяаха разбиране към Русия. Сега в публичните дебати вицеканцлерът и министър на икономиката Зигмар Габриел (СДП) при срещите си с президента Путин в Москва през 2015 г. на няколко пъти поиска постепенно сваляне на санкциите и продължаване на „Северен поток“. Членове на основната опозициона партия „Левицата“ в Бундестага и дясната популистка партия АФД звързаха връзки с руската държава.
Заместник-председателят на парламентарната група на „Левицата“ Волфганг Герке отиде с други нейни членове в сепаратисткия регион Донецк, за да занесе „хуманитарна помощ“ и да се срешне с управляващите на „народната република“.
Заместник-председателят на АФД Александер Гауланд посети през 2014 г. руското посолство и се обяви за регулярни връзки с руската страна. Председателят на Младежката организация на АФД Маркус Фрохнмайер е участвал в панславянски конгрес в Белград през 2014 г., където се е срещнал с Роберт Шлегел – някога една от главните фигури на младежката пропутиновска организация „Наши“, днес отговарящ за контактите с чужбина на прокремълската партия „Обединена Русия“. 
Руските мрежи
През последните 15 години сме свидетели на внедряване на „благоразположени“ към Русия експерти, журналисти и политици, които играеха роля при украинската криза. Германско-руският форум, който се превърна в ключова брънка на тази мрежа, организира също „Диалог от Санкт-Петербург“ – дискусионен форум на гражданското общество, основан от Герхард Шрьодер и президента Путин през 2001 година. Тези две институции са ориентирани повече към търговските интереси и диалога между елитите, отколкото към обмяната на мнения за гражданското общество. Бившият председател на СДП и президент на провинция Бранденбург Матиас Плацек стана председател на Германско-руския форум. Той публично защитава руските позиции по кризата за Украйна, както и анексирането на Крим от Русия, като заяви, че то е приемливо и за двете страни.
Аферата „Лиза“ бе изнесена с големи заглавия във вестниците и доминираше седмици наред публичните дебати в Германия през януари 2016 година. Обявено за изчезнало, това 13-годишно момиче с руско-германски произход е била изнасилена от мигранти според Първи канал на руската телевизия. Полицията установи, че то е прекарало вечерта с приятелка, но историята бе широко отразена в националните руски и чужди медии и причини дипломатическо напрежение между Германия и Русия.
Аферата „Лиза“ доказа ясно за пръв път, че много от средствата за влияние, описани по-горе, са използвани координирано:
– Журналист от Първи канал на руската телевизия зе захвана с нея и направи историята първостепенна тема в новините в Русия.
– Тя бе широко отразена в руските и чуждестранните медии на първо място RT, Sputnik et RT Deutsch.
– Социалните медии и групите на крайната десница разпространиха информацията в интернет.
– Чрез фейсбук бяха организирани протести, на които присъстваха руско-германското малцинство, както и неонацистки групи.
– Руските медии в Германия доведоха тези демонстрации до положение, че принудиха и големите германски медии да се занимават с тях.
– В крайна сметка аферата стигна до най-високо политическо равнище. Външният министър на Русия Сергей Лавров направи две декларации, в които изрази загрижеността си за неспособността на полицията и на германската правосъдна система да вземат на сериозно такива афери.
– В крайна сметка следствие на аферата „Лиза“ и други подобни действия на Русия в контекста на украинския конфликт се забелязва, че доминиращата икономика над политиката бе заместена от доминиращото влияние на политиката върху икономиката. Русия се превърна в риск за сигурността и отношенията с нея все повече се анализират през призмата на политиката и сигурността.
Изтеклата в медиите германска „Бяла книга за сигурността“ посочва Русия като едно от основните предизвикателства за страната. Според нейните автори руските управници не се задоволяват да поставят под въпрос реда на сигурност след Студената война в Европа, а използват „хибридни инструменти, които целят да объркат целенасочено границата между войната и мира“, както и „дигиталната комуникация, за да повлияят на общественото мнение в Германия.
