Водещият претендент за кандидат на десницата симпатизира на Маргарет Тачър и е икономически либерал, което не се среща често във Франция, където има силна традиция да се вярва в силната роля на държавата.
Въпреки все още момчешкия си външен вид и благо поведение този 62-годишен мъж, прекарал почти половината си живот в политиката, иска радикални реформи. Така например той цели да намали административните разходи – до голяма степен чрез съкращаване на щатни длъжности, коментират медии.
Като премиер той устоя на масови улични протести през 2003 г., когато се обяви за реформи за увеличаване на пенсионната възраст. Миналата седмица, когато допитванията го определяха за аутсайдер, предложенията му за пазарно ориентирани реформи надминаха предпочитанията на съперниците му в една страна, където силната ръководна роля на държавата остава запазена марка, дори в център-дясното – за разлика от консервативните и либералните позиции в САЩ и Великобритания.
Между двата тура Фийон заяви, че Русия не е противник на европейците, но е била превърната във „виртуален враг“ през последните години. Президентът Путин е крайно труден събеседник, но уважава тези, които изпълняват ангажиментите си, заяви Фийон.
62-годишният политик от партия Съюз за народно движение изтъкна, че в качеството си на премиер е сключил с Русия множество споразумения, които са били крайно благоприятни за Франция.
Между двата тура изявленията на Фийон и Жупе станаха изненадващо ожесточени и дори се пренесоха на терена на ценностите, отбелязват френските медии. Като пример те сочат острия спор по въпроса за абортите, които и двамата приемат, обаче Жупе ги смята за „основно право“, а на Фийон „тежи“ изречението: „Философски и като имам предвид личната ми вяра, не мога да одобря абортите“ .
Вероятният победител обича да кара състезателни коли на прочутото трасе „Льо Ман“ близо до политическия си бастион в Западна Франция. Той е бил премиер при управлението на Никола Саркози от 2007 до 2012 г.
Бившият му шеф, който изгуби президентските избори през 2012 г. от социалиста Франсоа Оланд, а вчера видя как политическото му завръщане се разпада пред очите му, след като остана трети, преди време описа Фийон като на практика нищо повече от високопоставен член на екипа и го нарече на френски свой „колаборатор“.
Бившият премиер на Франция Франсоа Фийон изненадващо поведе убедително след първия тур на първичните избори за кандидат-президент на традиционната десница във Франция.
При преброени резултати от повече от 80% от избирателните секции той събира 44.1%, а бившият премиер Ален Жюпе – 28.2%. От втория тур отпада смятаният за фаворит бивш президент на Франция Никола Саркози. По официални данни от 8709 от общо 10 229 секции той получава 21%.
Според прогноза на Opinionway, основаваща се на екзитпол сред повече от 3000 гласували, цитиран от Ройтерс, на 27 ноември Фийон би спечелил 56% от гласовете, следван от смятаният за фаворит Ален Жюпе с 44%.
В реч пред симпатизанти Саркози призна поражението и обяви, че подкрепя Фийон за втория тур в неделя. Фийон получи подкрепата на Брюно льо Мер, а Жюпе – от Натали Косюско-Морисе – четвъртият и петият кандидат за вота на десницата.
Саркози обяви, че се оттегля от политиката.
Новост за страната.
След едногодишни консултации с членове и симпатизанти на десницата основната дясна партия – „Републиканците”, ръководена от бившия президент на Франция Никола Саркози, обяви в началото на 2016 намерението си да проведе първични избори. На тях те ще могат да посочат своя бъдещ кандидат за президентските избори през април 2017 г. След време се присъединиха Християндемократическата партия и Националният център на независимите и селяните. По-късно още формации от център-дясно декларираха желанието си да участват в гласуването. Републиканците разработиха Харта на първичните избори, която съдържа принципите, правилата и модалностите на вота.
Докато в САЩ първичните избори датират от 50-те години на ХХ век, за Франция подобен вот е новост. През 1995 година Социалистическата партия прави първи опит, следват ги „Зелените” през 2002 г. През 2011 г. социалистите „отварят” за участие своите първични избори, които посочват техния кандидат – Франсоа Оланд. Създава се динамика, която почти задължава партиите да се подчинят на тази демократична практика, за да отговарят на очакванията на членове и симпатизанти за демократизиране на изборния процес.
Така се стигна до 20 ноември, когато „Републиканците” проведоха първите в историята си първични избори за президент. Вотът е от два тура, като на балотаж отиват двамата претенденти, събрали най-много гласове на първи тур. Любопитна подробност е, че желаещите да изразят вота си граждани трябваше да платят 2 евро за участие. Това не спря французите от участие, като доста симпатизанти на левицата също гласуваха. Тяхната цел беше да намалят шансовете на лидерката на крайнодесния „Национален фронт” – Марин льо Пен.
Социолозите сбъркаха.
Доскоро като ясен и неоспорим фаворит се очертаваше бившият премиер Ален Жюпе, но в последната седмица преди вота преднината му пред останалите кандидати се стопи. Саркози отдавна бе позициониран като основен конкурент на Жюпе за номинацията, но името на Фийон започна да се прокрадва едва наскоро. Според социолози Фийон е победител в последния телевизионен дебат между претендентите за номинация на „Републиканците” в четвъртък.
Фийон се включи в надпреварата от изоставаща позиция в анкетите, а после разби и най-оптимистичните прогнози. На вота в неделя той зае челна позиция в битката за номинацията на консервативния лагер за президентските избори през май, като спечели първия тур с 15-процентна преднина. Фийон имаше едва 8 процента през август, после 30 процента в петък, за да получи 44 процента на фактическото гласуване, отбеляза Ройтерс. Така вече за него се говори като за евентуалният бъдещ президент на Франция.
Правенето на прогнози допълнително се усложнява от факта, че на тези избори всеки може да гласува, което означава, че привърженици на левицата и крайната десница могат да се намесят да гласуват тактически в полза на своите партии. В същото време провалът на социолозите в познаването на изхода от изборите в САЩ и референдума във Великобритания за членство в ЕС засилват несигурността от изхода на тези първични избори. Фокусът на всички е насочен най-вече към лидера на крайнодесния „Национален фронт” Марин льо Пен, тъй като тя е представител на същото антиимигрантско, популистко движение, което неочаквано победи и на изборите в САЩ, и при референдума за брекзит. Ето защо анализаторите вече гледат по-сериозно на възможността Льо Пен да стане президент, което според някои сериозно би застрашило бъдещето на ЕС. Лидерът на „Националния фронт” е обещала референдум за излизане на Франция от блока. До момента проучванията показват, че е малко вероятно Льо Пен да спечели изборите догодина. Прогнозите обаче бяха, че тя ще стигне до балотаж срещу Ален Жюпе, но ще изгуби. Сега на сцената е друг играч – Фийон.
