Къде го чукаш – къде се пука. Оказа се, че никой не е пророк в собствената си страна. До вчера всички коментираха евентуални предсрочни избори, дори се споменаваха и дати за тях – около 1 април. Драмите бяха дали ще има едно или две служебни правителства. По каква избирателна система ще гласуваме – досегашната пропорционална или чисто мажоритарна, на два тура, поискана на референдума. Цивилните изкуствоведи дълго и обстойно анализираха най-болния въпрос за партиите: КОЙ ще прави районирането при чист мажоритарен вот?!
Днес на хоризонта се задава нов кабинет – евентуално на Патриотичния фронт. Веднага се заговори за избягване на нестабилността, но това е факт. Кой да знае, ако не президентът Росен Плевнелиев, който е назначавал две служебни правителства и може да му се наложи да прави трето, как държавата замира по време на такъв кабинет. Администрацията се снишава и чака да мине бурята, чака да види какво иска новата власт и не работи. В случая – чак до 1 април.
„Кабалистиката” на числата сочи, че дори без реформаторите бъдещо правителство с мандата на Патриотичния фронт би имало мнозинство. Мандатоносителите имат 17 народни представители, ГЕРБ 84, Атака 11, Българският демократичен център – 14 или общо 126 гласа при необходими 121. Почти сигурно е, че част от реформаторите ще подкрепят ново правителство в името на стабилността.
Друг е въпросът как ще изглежда бъдещо управление в подобна конфигурация. Например днес Бюджетната комисия в парламента отхвърли предложението на евентуалния мандатоносител минималната пенсия да бъде 300 лева… Подобни предизвикателства ще има на всяка крачка. Но по нашите географски ширини, оказа се, е не само интересно, но и непредсказуемо.
