През октомври 1916 г. по улиците на София се разлепва царски манифест, пише историкът Никола Станев. В тоя манифест Фердинанд казва: „Българи, вие всички сте свидетели на неимоверните усилия, които положих през течение на цяла година, откакто трае европейската война, за запазване мира на Балканите и спокойствието на страната. Аз и правителството ми се страхуваме, че при спазвания досега неутралитет ще постигнем идеалите на българския народ. Двете воюващи групировки от велики сили признават голямата неправда, която ни се нанесе с подялбата на Македония. И двете воюващи групировки са съгласни, че тя трябва да принадлежи на България. Само нашата съседка Сърбия остана непреклонна пред съветите на своите приятели и съюзници. Скъпи народни идеали през 1912 г. ме заставиха да призова народното войнство на борба, в която то самоотвержено развя знамената на свободата и скъса веригите на робството. Нашите съюзници сърбите тогава бяха главната причина да загуби България. Изтощени и изморени, но не и победени, ние трябваше да свием знамената за по-добри дни. Добрите дни настанаха много скоро. Европейската война клони към привършване. Победоносните армии на Централните сили са в Сърбия и бързо напредват. Призовавам българския въоръжен народ към защита на родния край, поруган от вероломен съсед и към освобождение на поробените наши братя под сръбско иго. Ние ще воюваме против сърбите заедно с храбрите войски на централните империи… Нашето дело е свето и право. Бог да благослови нашето оръжие“.
С тоя манифест се определят задачите на войната, убеден е Никола Станев. След издаването на царския манифест в София за война със Сърбия съглашенците веднага се споразумяват за общи действия против България и още през октомври стоварената в Солун тяхна войска получава заповед да настъпи в Македония към Струмица и по Вардар за Скопие в помощ на сърбите. Италия обявява война на България. На сбогуване италианският министър на външните дела Сонино казал на българския пълномощен представител, че войната между България и Италия ще бъде „без гняв и омраза“. Русия също ни обявява война в момента, когато 12 англо-френски военни парахода бомбардират Порто Лагос, Марония, Макри и Дедеагач.
В манифеста, издаден от цар Николай II по този случай,
било припомнено всичко
което е направила Русия за българския народ, за неговото просвещение и освобождение. Изтъквало се, че за големите добрини към България руското правителство очаквало, че в тежки за Русия дни облагодетелстваният народ ще й се притече на помощ и ще бъде неин поддръжник било от благодарност, било с оглед на интересите на общото славянство, където се числели и българите.
Вместо това българското правителство води славянския народ против рода си с немците, които са изконни врагове на славянското обединение и славянския напредък.
Българската Главна квартира се настанява в Кюстендил. Съгласно договора и военната конвенция генерал Макензен трябва да настъпи с австро-германски войски в Сърбия пет дни преди България, пояснява Станев. Така и става. В края на септември немските войски под командването на фелдмаршала настъпили срещу Сърбия през 6 пункта.
Сърбите оказали голяма съпротива по височините, южно от Белград и след като били отхвърлени оттам, започнали методично да отстъпват през трите главни проходни пътища по посока на Нови пазар и Косово. Те се опитват да забавят отстъплението си, защото се надяват, че настъпващите от Солун англо-френски войски ще им се притекат на помощ.
Какъв е бил
стратегическият план на Макензен
за превземането на Сърбия за българите остава тайна. Изглежда, че Макензен като главнокомандващ на всички, изпратени срещу Сърбия войски, имал по-скоро за задача да отвори цариградския път, отколкото да обгради и да принуди сърбите да капитулират.
Тази стратегия обаче струва на България три години работа на Южния фронт при 120 000 сръбски войници от победена Сърбия, чийто крал, правителство и парламент живееят в чужбина.
Първа българска армия настъпва от изток в Сърбия. Втора българска армия трябва да освободи Македония и да охранява беломорския бряг и границата към Гърция, което значи, че трябва посрещне англо-френските войски от Солун.
А Гърция след падането на Венизелос обявява в София, че ще пази неутралитет при условие, че България отпуска храна за гърците в Драма, Кавала, Серес и другаде.
Специално внимание Никола Станев отделя на това, което се случва с духа на народа и армията, а и с цялото общество след влизането на България във войната. Буквално той пише: „Настъпила нова проява на българския национален дух. Както към Македония, така и към Сърбия, българските войски, увлечени веднъж във военни действия, проявили същите качества на подчинение, храброст, самопожертвувание, стремителност в атаките и съзнание за дълг, както срещу турците през 1912 г. На войниците се казало, че отечествените интереси изискват Сърбия да бъде победена и Македония освободена. Това било достатъчно. Макар по-рано запасните чинове да се намирали под различни влияния и колебания, сега те влезли в ролята на отечествени защитници с всичкия жар и трепет на своята чиста душа“.
Когато се развели знамената и топовете загърмели в България, „разномислието“ изчезнало. Високият зов на отечеството преизпълнило с едни и същи чувства и земеделци, и социалисти, и радикали… Партийните знамена се свили. Останал над всичко да се вее националният трибагреник. Довчерашните противници на войната обличат военните си дрехи, стъпват гордо и наперено, и признават, че щом са повикани от името на целокупна България, отиват на война искрено, чистосърдечно и самоотвержено. „Бог да ни е на помощ“, казват те.
Замлъкват всички гласове. Българи, турци, евреи стават едно. В градове и села духовете се обединяват и се насочват в една посока. Всички подават ръка на
народния идеал 
Селяните на драго сърце отварят хамбарите и с видимо удоволствие сипват житото в каруците на реквизационните власти. Добитък в безкрайни стада бил подкаран доброволно към фронта. Жените, старците и децата се запретват, без да протестират да сеят жито за следващата година. В градовете се създават многобройни комитети, които тръгват да събират доброволни помощи за ранените войници. Всички давали на драго сърце, защото имали пари, дрехи, кревати за болниците…
На фронта владеел същият дух на висок патриотизъм, ентусиазъм и самоотверженост. Новите обноски, демократичните отношения между офицерите и войниците, готови еднакво да делят всичко в тежките и кални походи, спомогнали да се изгради духът на армията. И този дух се усетил още при първите срещи с неприятеля. Младите поети и писатели начело с народния поет Иван Вазов обединяват лирите си в съгласие с народните тежнения… Такова било положението на нещата.
