Имаше едни филми за особеностите на руския национален риболов, лов и не знам още какво си. Смях голям. Но и огромна доза истина. Може би нещо подобно трябва да сътворят в Бояна, ала за особеностите на българския национален съвременен спорт.
Ръководителите на родната борба поискаха държавата да плаща заплатите на борците, за да се състезават. Странно, тъй като много от знаковите бизнесмени на прехода са преминали през борбата и биха могли да помогнат. Правят го обаче единици, а останалите са просто пас. Нищо че дължат всичко на борбата.
Оказва се, че родните законодатели са дали възможност на евентуални спортни спонсори да спестяват солидни суми, ако помагат. Но не искат. Не е ясно защо… В което всъщност няма логика. Очевидно всички са на принципа „дайте да дадем“, ако може пък единствено държавата да дава. Може би това е най-характерната особеност в този безкраен преход.
Но в абсурдното време има спортисти за пример. Като мъжкото момиче Любомира Казанова. С риск да остане инвалид, гимнастичката е стискала зъби половин година, криела болка от счупен крак и накрая помогна за спечелването на олимпийски медал. При това с лъчезарна усмивка. Представяте ли си някой футболист да е в нейното положение. Какъв рев щеше да падне само…
А как бихме искали да има повече особени българи като Казанова!
