Александър Кирилов
След като в понеделник ръководството на Българската федерация по борба призна, че в скоро време няма да имаме класни състезатели за големите първенства и олимпиади (виж. на стр. 30) екипът на БА реши да види дали съществува начин спонсори да помагат по -сериозно на спорта.
Неведнъж сме давали примери с Италия и Франция, където със сериозни данъчни облекчения се издържа не само масовият спорт, но и голяма част от професионални отбори в спортове с по-малка популярност. Разбира се, от тези схеми изключваме и футбола, който си остава да живее в други измерения. Това в странство, у нас и той може да се възползва от икономическата ситуация.
Оказа се, че и в България държавата е направила доста, за да имат изгода големите фирми да влагат средства в спорта. Малцина обаче го правят.
Пример е сформираният преди година и половина футболен клуб „Локомотив София 1929“. Собственикът Иван Василев направи изключително много, като с помощта на „Актавис“ извърши сериозни ремонтни дейности по стадиона до тържището в Илиянци и съгради модерно тренировъчно игрище за детската школа. Той обаче сам няма да може да издържи дълго, а по стечение на обстоятелствата мъжкият тим се състезава във Втора професионална лига.
„Аз не мога да упрекна правителството, че не иска. Занимавам се с издръжката на клуб и всеки ден ходя по фирми, за да търся помощ. Не може една богата община като „Надежда“, на чиято територия се намира индустриалната част на София и където се намират толкова големи компании, да няма съпричастност поне към масовия спорт. Очевидно тези големи фирми нямат интерес да спонсорират и да помагат на спорта. Това е сериозният проблем. И то при положение, че и сега действащия закон стимулира сътрудничеството в областта на спорта. Дали е спонсорство или реклама -всичко минава на разход и пак е изгодно за фирмите. Нормативната база е налице, но пак казвам – фирмите нямат желание да правят това“, коментира пред „БА“ Иван Василев.
Наша проверка в още няколко големи града на България показва, че проблемите са идентични. Там, където има помощ, тя идва заради лични контакти или бизнесинтереси на спортните ръководители.
Очевидно трябва да се намери по-сериозен стимул бизнесът да се насочи към спорта. В противен случай ще останем не само без професионални спортисти, но и ще се превърнем в най-болната нация на света.
