Дойче веле
18 април 2015 година. В този съботен ден на либийския бряг в един безименен кораб се качват около 800 души. За да стигнат дотук, те са преминали стотици, а някои дори хиляди километри. Повечето от тях са от Етиопия, Бангладеш, Еритрея, Гамбия, Гвинея, Мали, Сенегал, Сомалия и Судан. Всички те мечтаят само за едно: да се доберат до Европа, където да започнат по-добър живот. За да постигнат целта си обаче, трябва да преминат и последното препятствие: плаването към Италия. А за него те са платили между 1500 и 2000 долара на човек. Каналджиите натъпкват голяма част от хората в машинното отделение и в трюма на рибарския кораб. До петима души на квадратен метър. После ги заключват.
Бежанците са взели със себе си само най-ценното. В повечето случаи – само късчета хартия. Телефонните номера на близките им. И техни снимки. Един е взел малка икона, друг носи шепа пръст от родината си. Някои носят в багажа си Библията, а други – Корана. На кораба има малко жени. Повече от една трета от пасажерите са млади мъже – между 12 и 17 години.
Само 28 от 800-те души стигат до Европа. Двама от тях – капитанът на кораба, който е гражданин на Тунис, и неговият главен помощник, който е сириец – бяха изправени пред съда в Катания. Те бяха признати за виновни по обвинение за непредумишлено убийство, предизвикване на корабокрушение и съучастие в трафик на хора. Капитанът на кораба Мохамед Али Малек бе осъден на 18 години затвор. А сириецът Махмуд Бикхит, който е втори капитан, на 5 години затвор. Но какво точно се е случило в нощта срещу 19 април 2015?
Малко преди катастрофата корабът се намира на около 140 километра от либийското крайбрежие. Италианската брегова охрана получава сигнал и алармира плаващ наблизо търговски кораб – португалския „Крал Якоб“, който се отправя в зададената посока. Двата кораба очевидно се сблъскват. Когато хората се събират от едната страна на палубата, бежанският кораб се накланя и започва да потъва. Оцелели разказват по-късно, че никога няма да забравят паническите викове на стотиците, заключени в машинното отделение и в трюма. Те потъват заедно с кораба.
Говорителката на Върховния комисариат за бежанците на ООН за Южна Европа Карлота Сами описва как малцината оцелели са пристигнали на следващия ден в Сицилия. „Беше три часа през нощта. Те трепереха, бяха извънредно уморени и слаби. Погледите им бяха празни“, казва тя.
Непосредствено след катастрофата се провежда кризисна среща на външните и вътрешните министри от ЕС, на която те разработват един твърде неясен план за действие по отношение на миграцията. Малко след това се провежда и европейска среща на върха. На нея става ясно, че Брюксел иска да води борба срещу каналджиите и да разшири мисията си за спасяване на бежанци, изпаднали в беда в морето. Настоява се и за квотен принцип за разпределяне на бежанците в Европа, който обаче се натъква на съпротива. Италианският премиер Матео Ренци обявява, че ще разпореди изваждането на останките от кораба на повърхността. „Искам целият свят да види какво се е случило! Не може някои правителства да действат под мотото „Не знам, не чух, не видях!“, каза навремето той пред телевизия RAI.
След дълги проучвания на мястото на катастрофата, през юли 2016 година корабът с телата на загиналите бе изваден – от 370 метра дълбочина. Изваждането на кораба и идентифицирането на жертвите струва на италианските власти 9,5 милиона евро. Матео Ренци обяви, че иска да изпрати останките от кораба в Брюксел и да го изложи като паметник в европейската централа. По думите на Карлота Сами, това е „блестяща идея, която Върховният комисариат за бежанците подкрепя“. Според нея не става дума за някакво политическо послание, а по-скоро за събуждане на съчувствие. Тя се надява, че след оставката на Ренци, новото италианско правителство ще довърши своя план за издигането на паметник в Брюксел. „Не е толкова важно къде ще бъдат поставени останките от кораба. По-важно е обществеността да го види“, казва тя.
Говорителката на Върховния комисариат за бежанците на ООН предупреждава, че катастрофата с бежанците от април 2015 година не е единичен случай. Според нея, ситуацията изобщо не се е подобрила. В Египет и Либия хиляди бежанци продължават да се качват на претъпкани и неподходящи рибарски кораби. Досега през тази година в Средиземно море са загинали вече над 4700 бежанци. А това е много повече, отколкото през цялата 2015 година.
