Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Хората, които никога не забравихме…

[post-views]
Хората, които никога не забравихме…

Петър Манолов
2-manolovДа, иде реч за социалните кухни. И съвсем не в духа на Коледа е случващото се около последните събития. Докато едни палят коледните светлини, други са в хватката на незапомнени терористични атаки и покушения, а  жителите на  село Хитрино  се борят с последиците от разтърсващата трагедия. Но надеждата остава! На фона на  ниските пенсии и тежките условия на живот за пенсионираните военнослужещи, военноинвалиди и ветерани с принос към отбраната на страната, голяма част от тях споделят, че мисълта, че ще получат безплатна топла храна  през студените зимни месеци им напомня, че не са забравени. Тези хора не капризничат, приемат този жест на благодарност, защото самотата и тежкият живот не са ги обезверили. 
В очите на деветдесет и четири годишния ветеран от Втората световна война- лейтенант (ръководител на поделение – първа линия) – Атанас Иванов, се четеше благодарност за топлата храна, която получава всеки ден от социалната кухня. Той споделя, че оценява и искрено се радва на малките неща от живота, затова, че не е забравен, защото много често българинът не оценява малките неща, а решава да се оплаква и категорично се отказва да се бори с несгодите от живота, защото хората като дядо Атанас не отиват там само за да получат топлата храна, а за да си припомянт, че не са сами, че не са забравени…. И те като нас  имат нужда от топлинка… 
Всички тези хора, посещаващи социалните кухни, поемащи с треперещи ръце топлата храна, някога смело са държали пушката на фронта. Ние им дължим много, не просто топъл обяд, защото те са горди хора и могат и без нашата храна. Но  ние не можем без тях….
Служителите от агенцията са там, сред тях, не просто като служители, а като хора, живеещи чрез работата си. Всички те, от двадесет и шестте социални кухни като Ружа Савова, Илия Плачков, Мария Дамянова и др. са нашата връзка  на миналото с днешния ден. Те са там –  не само да изпълнят служебните си задължения, но и за да поговорят с посетителите, да ги чуят, ей така, просто да ги чуят, за да разберат, че не са сами. А по-скъпо от вниманието няма…
Не е много, но според възможностите на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ към Министерството на отбраната на Република България, ще се постараем чрез коледния  празничен обяд, който организираме, тези хора да усетя топлината на празника и домашния уют.

Най-ново

Единична публикация

Избрани