В последните дни на отиващата си година се опитваме да правим сериозен анализ на спортните постижения.За тези в Българската армия отделихме подобаващо внимание и се надяваме предстоящите световни зимни военни игри в Сочи да донесат още по-големи успехи. Защото началото на зимния сезон ни зарежда с големи очаквания спрямо воините с пагони.
Какво обаче се случи на родната спортна сцена? Всъщност
нищо изненадващо
Много е трудно да се направи анализ на постиженията, които постигнаха нашите спортисти. Скривалището се намира в Рио де Жанейро, където се проведоха поредните летни олимпийски игри. За разлика от олимпиадата в Лондон четири лета по-рано, сега България спечели с медал повече. Наистина Мирела Демирева бе на крачка от златото в скока на височина в леката атлетика, а едно чаровно морско момиче – Елица Янкова за пореден път отсрами българската борба с бронза в една от дамските категории. Дали обаче това носи самочувствие на българските спортисти. Със сигурност НЕ. Защото имитацията на професионализъм и залъгването, че се гради истински спорт в България, не води до нищо положително. Независимо от факта, че в последните години бяха построени достатъчно зали и стадиони в малки населени места. Там, където всъщност трябва да се прави истински спорт. Ама и това не е добре. В България продължават да налагат мнението, че без ЦСКА и „Левски“ спорт не може да има. АМА МОЖЕ. Както е в нормалния свят. Всеки, който полага усилия и залага на местни кадри, успява. Вижте какво се случва в съседните нам страни. Но това друга тема. Да се върнем към прословутата олимпиада.
За първи път от доста време нямахме представители в колективните спортове. И емоцията определено бе по-малка. Това, че ансамбълът по художествена гимнастика спечели медал и се доближи до далеч по-големия успех на момичетата от Атланта през 1996 година, е друга тема. Друга тема е и преекспонирането на стореното от състезателките на Ананиева. Зад тях имаше такава медийна офанзива, на която би завидял и световен тим по футбол. Но. Да, станахме свидетели на ситуация с Цветелина Стоянова. Нещо, което всъщност направи различни Ананиева и нейните момичета. Това обаче е извън спорта и те заслужават признание, че се справиха с българщината на първо място и после намериха сили да спечелят големи успехи на спортния подиум. Техният медал не е от Рио. Той е изровен от дисагите на Ганьо Балкански. Медал, излъскан в шаяка, преди да бъде поставен редом с мускалите розово масло.
Толкова за тази олимпиада. Тя, за жалост, отново ще остане в аналите с български допинг скандал. Сътворен и този път по най-глупавия начин. Въпреки цялото старание на държавата да се опазим чисти във времето на студената война в спорта. Но, когато сам нещо си направиш, никой не може да ти помогне. Пример е Силвия Дънекова.
Тъжно, жалко, унизително. За пореден път България е замесена в подобна каша. Което ни нарежда до грешниците, даващи негативните примери в света. Дори във времето на бруталните разкрития за държавна политика в допингирането на отделни спортисти. Ние обаче влизаме в графата хванати от глупост.
А какво друго се случи в спорта през 2016 година?
Със сигурност №1 е
пробивът
на Радо Янков
в сноуборда. За първи път в историята българин спечели Световната купа в някоя от белите дисциплини. Нещо изключително. Да, не е в алпийските ски, ала е в спорт, набиращ все по-голяма популярност сред младите.
Предстоящото домакинство на стартове от световната купа в началото на февруари в Банско допълнително ще направи сноуборда по-привлекателен за българите и ще донесе радост на нашите фенове с участието на Янков и Сани Жекова.
Това ли бе всичко?
Общо взето да. Колективните ни спортове разочароваха, а дори в бокса дамите ни отсрамиха.
Или не съвсем. Говорим за аматьорски бокс. Кубрат Пулев направи два мача през годината, спечели и двата и сега се настани отново под големите прожектори.
Кобрата сътвори уникално шоу
в „Арена Армеец“, пак там ще се бие през април, за да се изправи отново в битка за световната титла при тежките професионалисти срещу Кличко или Джошуа.
Да му пожелаем успех. Както и на останалите български спортисти.
Нека 2017-а да бъде по-добра. За всички ни!
