Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Оркестърът на палките и неговите диригенти

[post-views]

През лятото на 1996 г. симптомите, че правителството на Жан Виденов няма да изкара мандата си, бяха вече твърде видими. Начело на МВР от 9 май беше Николай Добрев, заменил на поста печално известния Любомир Начев, който беше „хванат“ от телевизионна камера  на 3 май вечерта да се весели в компанията на Жени Калканджиева и нейните „девойки“. Същия ден в столичния квартал „Люлин“ в резултат на тъпа началническа заповед бяха убити трима полицаи. В МВР се знаеше, че Начев не иска да напусне поста, както му беше предлагано и накрая му спретнаха номера с „будната журналистка“ Севда Шишманова. Говореше се, че в дъното на „операцията” стои Красимир Райдовски, водещ се формално началник на правителствения пресцентър.

Добрев беше изправен пред трудните изпитания – да бъде честен човек и същевременно да е министър в това правителство. Нямаше как да се получи. В самото МВР 

някои от „бомбите“

16-17 meleбяха заложени още от кабинета „Инджова“ – главният секретар генерал-майор Георги Ламбов. По тогава действащия закон за МВР не съществуваха длъжностите „заместник-министър“ и главният секретар беше първи-заместник министър. Секретарите, със статут на земестник-министри, бяха Параскев Параскевов, който отговаряше за контраразузнаването и почти няма участие в събитията от 10 януари 1997 г., Иван Бояджиев и Цвятко Цветков – директни назначения на „Позитано“ 20. 

Тези заместник-министри бяха хора от школата на Държавна сигурност и за тях най-добрият начин да не се допусне несигурност в една държава , бяха превантивната заплаха и репресия. Търсеше се повод. Една нощ избухна бомба в подлеза пред НДК. В активно време – около 22 часа вечерта. Резултатът – потрошени витрини, щумотевица и нито един ранен, въпреки многото хора из заведенията. Твърде наподобяващ „контролиран“ професионално изпълнен взрив. Извършител така и не беше разкрит, но бе въведено засилено полицейско присъствие. Започна очебийна

демонстрация на сила

В началото на септември МВР беше вдигнато по тревога – на перона на Цантралната жп гара и в подземния паркинг имало две взривни устройства. Оказа се секретно учение. Районът беше блокиран от „барети“, БТР-и и жандармерия, която тогава още беше Вътрешни войски. Двете „взривни устройства“ бяха демонстративно унищожени и кадрите от това представени на телевизията. Намеците бяха ясни – всеки опит за масови прояви, за обществен уличен натиск ще срещне тази демонстрирана от МВР мощ. 

16-17 ko sha qmИграта се играеше и чрез медиите. Репортажи от поделението на Вътрешни войски, които настъпваха като римски легионери, думкайки с палки по щитовете. Облитане на небето над София с вертолети точно когато д-р Тренчев провежда протестно шествие. Тогава журналистите, без да искат, пресолиха „заверата“. Вертолетът Ми-2 на Вътрешни войски летеше ниско над площада пред Министерския съвет. На борда един от операторите на МВР поиска, така и така се лети, да направи хубави снимки. Вързан с колани, увисна с камерата от люка за парашутни скокове. Отдолу се видял блясък на оптика и на другия ден сума ти вестници написаха, че на борда на полицейския вертолет имало  снайперист. 

Но на 10 януари 1997 г. недоволството избухна пред парламента. В този момент Добрев беше кандидат-премиер и функциите на министър се изпълняваха от главния секретар Георги Ламбов. Парламентът беше ограден с полицейски кордони, които имаха само пасивна охранителна функция. Прякото им ръководство се осъществяваше от директора на полицията генерал-майор Христо Марински и от директора на СДВР полковник Красимир Петров, злощастен командир на „баретите“ по време на трагедията „Белите брези“. В студения януарски петък пред парламента

демонстрацията беше мирна

и от двете страни въпреки провокациите. Първата извърши  злополучният Любомир Начев, който разгневи хората, напирайки през тях, въпреки нежеланието им да го пуснат – отивал да обядва. Според потърпевши, 16-17 mele 2гардове на Начев от НСО ги бяха ранили. Друга провокация беше внезапният сблъсък пред  хотел „Радисън“, в резултат на който униформен полицейски майор полетя във витрините. Всичко това беше заснемано до най-малките подробности от полицейските камери. Странно защо, хвърлилите офицера сред стъклата, не бяха задържани. Както и доста други, които изведнъж избухваха в „демократични пориви“ и налитаха срещу полицаите. Провокациите бяха явни, но хилядите протестиращи не се поддадоха на тях. Търсеше се повод да бъдат пуснати в действие палките и маркучите на пожарната. Това личи и от един протокол на правителството в оставка, където вицепремиерът Дончо Конакчиев е най-яростен поддръжник на „ледената баня“. На аргумента на Добрев, че няма да пусне струи с голямо налягане, които могат направо да убият някого, Конакчиев привежда инженерни доводи за еднаквите атмосфери на налягането в чешмата и в пожарните.

Въпреки, че няма в момента правомощия в МВР, Добрев успява да „озапти“ такива мераци. Но неговите заместници имат друго виждане. Никой от тях не е и допускал, че няма да продължи да бъде секретар, директор и началник и при новото правителсдтво на БСП, където за вътрешен министър е предложен Сава Джендов, станал известен като „силна ръка“ в ДС, особено по време на възродителния процес. Така на самия 10 януари провокациите следват една след друга. На тях е противопоставена пълна полицейска пасивност. Започва да се повтаря „картинката“ от 26 август 1990 г. – опожаряването на партийния дом. Полицейските камери, разположени на всички възлови точки, снимат как започва атаката на парламента. Лицата на 

първите „смелчаци“

са скрити. Месец по-късно всички записи са унищожени. Огромна „революционна“ роля играе и едно популярно по това време радио. Неговите репортерки предават задъхано и пищейки, че на площада бият, че се лее кръв. Целта е хората да не тръгват към протеста в центъра на София, защото там е страшно. Ефектът е обратен. Системата на Шесто управление, където е прекарал живота си един от секретарите на МВР, този път не сработва. Собственикът на радиото после излезе крупен агент на ДС.   

Така се стигна до падането на мрака, когато милиционерските похвати действат особено ефективно. В ход бяха вкарани „баретите“. Според тогава действащия закон отрядът може да получава задачи само със заповед на министъра. В случая министър беше Ламбов, заповедта и указанията в нея – негови. Преди това се опитаха да свършат „мократа работа“ с Вътрешни войски, но това бяха 20-годишни момчета на наборна служба и явно не ставаха за среднощни силови екшъни въпреки подготовката с думкането с палки по щитовете. Мотивът за „баретите“ беше „да бъдат освободени държаните като заложници в парламента червени депутати“. Театрото с пеенето на „Къде си вярна ти любов народна“ от Клара Маринова и компания няма нужда от коментар. „Баретите“ са специализиран отряд, владеещ редица полицейски тактики, едната от които е „проправяне на коридор и извеждане на хора от обект“. Това става най-много с изтласкване, заслон и стена от щитове. Това наистина беше направено, като самите протестиращи останаха зад загражденията, докато червените депутати притичваха към автобусите. И след това, неизвестно защо, в ледената тъма се 

16-17 mele 3развихри масов побой

над протестиращите, в който пострада дори бившият премиер Филип Димитров. Раната на челото му показва, че невъоръжен човек, с очила, е бил така ударен, сякаш опасен терорист е трябвало да бъде неутрализиран. Прилага се и друга любима още от времето на милицията тактика – натикване на хората по улица „Цар Шишман“ и другите малки улички, бой по единично и на малки групички. Който има злощастието да потърси укритие в някой вход – сам влиза в капана. Тази тактика удивително беше повторена през 2013 г., в „Нощта на белия автобус“, по заповед на тогавашните вътрешен министър Цветлин Йовчев и главен секретар Светлозар Лазаров. Въпреки масовия побой в нощта на 10 срещу 11 януари 1997 г. протестите не стихват. Кольо Добрев няма да е министър-председател. Пазен с щит над главата лично от полковник Красимир Петров той отива в парламента, за да убеждава нежелаещите да напуснат властта червени депутати, че другият изход от ситуацията е гражданска война.
 

Най-ново

Виж още

Избрани