Летец- изтребител и командир на ВВС

Всички знаем, че съвсем доскоро новият български президент Румен Радев като генерал-майор от авиацията командваше българските Военновъздушни сили. На тази длъжност той беше  две години, но за това време във ВВС се случиха някои важни неща. Не че преди това не са се случвали или няма да се случват и в бъдеще. Напротив. Всичко, което става във Военновъздушните сили, е важно, защото там динамиката е изключителна, въоръжението и оборудването е високотехнологично, а скоростите са драстично по-високи от тези в останалите видове въоръжени сили. Затова вниманието на всеки командир на ВВС е насочено главно върху опазването на хората. Защото хората са най-голямото и незаменимо богатство. Нашата цел тук е да припомним три от направленията, в които командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев вложи много лични усилия и възможности за реализацията им. 

В един малко мъглив и хладен ден през ноември 2014 г. на летище „Долна Митрополия“, с тържествен строй и с националния химн, командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев даде ход на Програмата за интензивна летателна подготовка на млад летателен състав. Тогава в краткото си обръщение към присъстващите той подчерта, че това е особен ден за българските ВВС, защото с него се открива нова страница в авиационната ни история. Със старта на тази програма ВВС започват нещо безпрецедентно, което няма аналог в досегашната практика. Той поясни още, че програмата е отговор на огромните предизвикателства пред ВВС в днешно време. В основата на тези предизвикателства е застаряването на личния състав, чиято средна възраст достига 41 години, както и липсата на способности и на достатъчно ресурси за подготовка в изтребителната авиация. 
За целта на програмата бяха подбрани 10 млади летци, на средна възраст 27 години, които от ноември 2014 до април 2016 г. трябваше да придобият способности в изтребителната авиация и да защитят класна специалност  „Военен пилот I клас“, с което да се оптимизират ресурсите за подготовката на бойното дежурство по 
мисията „Еър полисинг“ на НАТО 
Програмата трябваше да отговори на още едно огромно предизвикателство пред изтребителната авиация и това са критично малкото летателни часове, които младите летци имат възможност да натрупат в обучението си в Долна Митрополия и след това. През последните 15 години тези летателни часове от 250 намаляват до 65. За да придобият необходимите способности, на тях след това са им нужни пет години практика на скъпите големи изтребители, и то в условия на ограничени финансови ресурси. И при това няма гаранция кога те ще придобият необходимите способности и ще станат първокласни летци. 
„Това не е ситуацията, която искаме, подчерта още в обръщението си генерал-майор Радев. Искаме млади летци, с голяма перспектива пред себе си, с широк спектър на способности в началото на тяхната кариера. Така, както става във всички авиационни държави.  
С тази нова програма тотално се сменя моделът на летателната подготовка. Това е изключително амбициозна и отговорна задача, защото според програмата момчетата трябва да завършат подготовката с  натрупани 350 летателни часа“. В тези часове те придобиват способности, които не притежават дори някои от по-възрастните им колеги. 
Това означава, че могат да летят при всякакви метеорологични условия денем и нощем, владеят пилотажа и навигацията, могат да кацат на граждански летища по процедурите на гражданската авиация, имат групова слетяност и морска подготовка,  владеят стрелба по земна цел от прост и сложен маньовър, могат да бъдат водачи на група, да действат по въздушна цел, и то на върхова подготовка, да водят свободен маневрен въздушен бой – поединично и в група, да владеят тактическия прехват и прехвата по „Еър полисинг“. „Това е огромната цел. Ако успеем да дадем такива способности на тези млади момчета, ние ще бъдем победители в тази ситуация“, заяви генерал-майор Радев. И успяха. 
Първата вълна от млади летци – 
изтребители, вече е по формированията на ВВС, след нея идва и втора вълна. В същността на програмата е заложено нещо, което в света се нарича „пренасяне на способности“ от по-скъпите летателни платформи към по-евтините. В нашия случай всички способности младите летци придобиват на „малките“ PC-9M и L-39. И обучението е в пъти по-евтино. 
Второто направление, за което ще стане дума, е придобиването на нов тип боен самолет за България. В интервю за в. „Българска армия“ генерал-майор Румен Радев подчерта, че „този изтребител не е на ВВС или на Министерството на отбраната – той е на България. При сериозна и разумна държавническа политика той може да докара в страната ни нови върхови технологии. Може да доведе до разкриване на много работни места и до голям ефект върху развитието на българската икономика, и то върху платформата на съвременните водещи технологии. Затова трябва да мислим не само за чисто военния аспект на този изтребител. Трябва да мислим и за 
икономическия ефект 
и за развитието на държавата. Обществото ни трябва да разбере, че това не е консуматорски проект. Не е проект, който просто ще изхарчи пари на данъкоплатеца. Напротив – при определен подход този проект може да доведе до сериозни икономически ползи“. Трябва да припомним още, че Радев беше ръководител на работната група, която изготви проекта за придобиването на новия тип боен самолет за България.     
В друго интервю командирът на ВВС обясни, че „Технологиите и действията във въздуха станаха толкова сложни, че летецът не е в състояние да запомни и да оперира с цялото море от информация за конкретната мисия. Той разчита все повече на бордовите компютри и още по-важно и абсолютно ново за нас – на специализираните компютърни системи за подготовка и анализ на полета на земята. На последните летецът планира в детайли предстоящата мисия на земята – навигация, комуникация, противник, въоръжение, тактика, взаимодействие, честоти и т.н. Той на практика изгражда модела на предстоящата мисия, записва го на преносим модул памет и го включва към бордовия компютър на самолета, който за разлика от тези на сегашните ни самолети е с отворена архитектура и предоставя интерфейс за тази информация. Летецът вече е готов да изпълни мисията съобразно планирания модел, като полетът се записва на същия модул памет и след кацане щателно се анализира в 2-мерен и 3-мерен формат в детайлни технически и тактически аспекти. Успехите във въздуха вече се определят далече преди началото на полета, с изграждането на печеливши модели на земята. 
На въпроса как анализира авиошоуто на ВВС „Това сме ние“, проведено през 2014 г., командирът на ВВС отговори така:  „Имахме скромната амбиция да отбележим нашата 102-ра годишнина с авиационни демонстрации на летище „Враждебна“. Това, което се случи обаче, надмина всякакви очаквания. Далеч надхвърли рамките на една обикновена авиационна демонстрация. Имах чувството, че не просто летяхме, а 
с нас летеше и духът 
на тези десетки хиляди българи, дошли на летището и блокирали пътищата към него. Имах възможност да стисна ръцете на стотици хора и в очите на всички виждах възторг. Те споделяха, че за първи път от много време се чувстват горди, че са българи. На практика това се превърна в празник не само на авиацията, а на един народ. Хората усетиха, че Военновъздушните сили не са просто самолети, радари и ракети, а са преди всичко национален дух и символ на национална гордост“. 
На летището край София имаше много международни анализатори, които преследват авиошоута по целия свят. Имаше от Китай, Япония, Италия, Франция, Германия и Холандия. Те дадоха суперлативни оценки на авиошоуто, включително и на перфектната му организация. 
В това авиошоу участва и командирът на ВВС, с изтребител МиГ-29, който прикова десетки хиляди погледи при изпълненията на фигурите от висшия пилотаж.