Пламен Дойнов е доктор по теория и история на литературата (2007) и доктор на науките (2012), доцент в НБУ – ръководител на департамент „Нова българистика”. Носител на наградите „Николай Кънчев“ (2012, 2016) и „Иван Николов (2004, 2012); за драматургията си – на „Аскеер” (2006) и „Иван Радоев“ (2001); за критиката и изследванията си – на „Христо Г. Данов“ (2012), „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2015) и „Иван Динков“ (2016).
Слово за автора произнесе Георги Гочев. Според него етикетът е лесен, защото в поезията му има образи на Делян Пеевски, на Бойко Борисов, Симеон Сакскобурготски и събития – съвременни или от близкото минало. Но е различен от клишето, защото „политическото” е изведено от личния живот, от поведението на отделните лица. В жълтите медии отношението е комическо – лицата са поставени в смешна ситуация, в която се излагат. И трагическо – вършат зло, за да съсипят нашия общ живот.
В Пламен Дойнов тази връзка е свързана с ирония – не само към тези, които описва, но и към самия автор – човека, наблюдаващ политическия или социалния процес, който е склонен да се пъчи и дава морални оценки за едно и за друго.
Неговата политическа поезия дърпа навън, към заговаряне с други хора, прави от хората, които я четат общност. Не само внушава послания. Гочев съпостави политическото у Дойнов с това на движението “Нова социална поезия”. “Въпреки глупостите, които произведоха, те постигнаха създаването на общност. Успяха да се свържат с общата омраза към нещо. Това не е особено ценно свързване. Различното у Пламен е, че ни свързва в цяло, но не ни казва кого да мразим, а е само затова да бъдем заедно.”
Милен Миланов, актьор и председател на фондация „Аскеер” и издател на книгите на Пламен Дойнов обяви неговата номинация за 5-то издание на наградата „Европейски поет на свободата“. Дойнов е сред 8-те номинирани автори от Европа. Отличието се присъжда на всеки две години на едноименния литературен фестивал в Гданск, Полша.
Книгата му „София Берлин“ (ИК „Несарт – Милен Миланов“, 2012) е отличена у нас с 2 награди, а последната му книга „Балът на тираните“ печели за втори път наградата „Николай Кънчев“.
Още 7 поети са номинирани за приза.
Селекцията е направена от жури с водещи полски писатели, критици, изследователи, интелектуалци. Председателят Кшищоф Чижевски коментира: „Ако до скоро зрели поетически гласове са стигали до нас от страни, преминали през тоталитаризма, то сега тези гласове във все по-голяма степен идват от недрата на либерални и икономически проспериращи общества.“
В Гданск през март 2018 г. ще бъде обявен победителя, който ще получи 100 хиляди злоти. „София Берлин“ се превежда от екип, воден от известната българистка Ханна Карпинска. За книгата тя каза: „Мотивите, свързани със страха, властта, престъплението, съвестта, тук са доведени до крайност; начинът, по който са представени лицата и събитията прави от тях емблема на обществото и епохата. Гласът на поета е лишен от патос, а образността е впечатляваща, защото е вградена в прозаичните рамки на всекидневието.”
Досегашни носители на наградата са румънската поетеса Ана Бландиана (2016), Дорта Ягич от Хърватия (2014), германецът Дурс Грюнбайн (2012) и Владимир Орлов от Беларус (2010).
