Информационен център на Министерство на oтбраната

Южнославянски художници в Националната галерия


27-TOALETВ зала 19 на Квадрат 500 беше открита изложбата „Южнославянски художници в колекцията на Националната галерия”, която ще продължи до 19 март. За първи път е представена колекция от 26 произведения на автори от Хърватия, Сърбия и Словения, участвали преди 110 години в софийската изложба на Съюза на южнославянските художници “Лада“. Година, когато в София се събират новаторите и класиците на 4 обновяващи се балкански култури. От Хърватия най-забележителните имена са Иван Мещрович, наричан „славянския Микеланджело”, реалистите пейзажисти Целестин Медович и Клеменс Црънчич, както и Отон Ивекович с палитра близка по начин на работа до импресионистите.
Рихард Якопич, Иван Грохар и Матей Стърнен са от словенското импресионистично дружество „Сава”, създадено през 1902 г. Сръбската  група е начело с големия реалист Джордже Кръстич и представетели на по-младите поколения –  Марко Мурат, Бета и Ристо Вуканович, Джордже Йованович.
 Създаденият през 1904 Съюз на южнославянските художници „Лада” е със значима мисия в устояването на културните ценности сред балканските народи. Те променят съдбата на балканското пластично изкуство, противопоставят се на редица тесногръди тенденции и написват една от най-достойните глави в историята на европейското културно взаимодействие, подпомагане и духовна толерантност за целия ХХ век.
През 1904 г. е първата изложба на южнославянски художници в Белград. Две години по-късно е тази в София. Тя е и първата чуждестранна изложба в България. Симеон Радев я отбелязва така: „Видяхме посетители да се смеят…  С такъв смях и французката публика посрещна първите пейзажи на импресионистите.”  Така родната ни  публика гледа картини, рисувани в стила тогавашните модерни търсения.
В изложбата са събрани най-важните балкански автори. Най-напредничевите. В 1906 г. вече се е появил кубизма, но той още е маргинално явление, проблясък в Париж. Масовата продукция е с постимпресионистично влияние. Има изключително добри  следовници на импресионизма – хървати, учили в Мюнхен при учителя на Кандински – Франц Щук, един от авангардистите на тогавашното време. Виждат се великолепни картини – някои леко декадентски, други – вариант на импресионизма, обаче озарени с особената светлина на Балканите. Други художници, особено напредничави – играят в пейзажа с бледозелени оттенъци, с голямо напластяване с шпаклата и четката, и с почти разтваряне на обекта в живописната маса. 
Мотивацията са идеите на панславизма, популярен по онова време. Но не това е основното. Картините излъчват усещане, че всички принадлежат на голямата общност от европейски народи, че западните им колеги са техни по-стари братя, които трябва да догонят. И е видимо желанието им да се състезават и с тях, и помежду си. Обменят се идеи и техники, помагат си. Благородна конкуренция. В тая изложба българите за съжаление липсват вероятно поради липса на пространство. 27-MARTENSKI VYRBI
Експозицията дава възможност на днешния зрител е да види колко свободно и активно са живели нашите предшественици. Да си зададем въпроса дали в момента български художници е възможно така да се свържат със свои колеги в Сърбия и Хърватска и да направят нещо заедно? Обществата ни са затворени, капсуловани. Художниците са заразени от комплекси. Не му дреме какво ще каже гръцкия му колега или  сърбина. Мотивът е: да отида в Лондон или Париж – там да ме признаят. Тогавашните художници едновременно са имали съзнание, че трябва да догонват, но това не е било повод да бъдат нещастни. Радвали са се като млади адепти на нещо – да го усвояват, да го развиват на своя почва, да се конкурират. Балканската и Междусъюзническата войни са събития, които съсипват отношенията между балканските народи – и до ден днешен не можем да се освободим от тази враждебност помежду си.
Сегашната изложба е малък вариант на друга експозиция в Съдебната палата от 90-те години, която е с всички картини,  включвайки и българските представители. 

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top