Едно е сигурно обаче. За кратката си 230-годишна история,
Одеса е бил под обсада няколко пъти
обстрелван от френски, немски, австрийски, английски кораби, а понякога и от свои в случая с броненосеца „Потьомкин”. Окупирали са го немски и румънски войски… Но нека караме поред.
Още по време на една от десетките руско-турски войни, тази от 1787-1792 г., украинските причерноморски казаци завладяват татарското селище Хаджибей и турската крепост Ени Дуния близо до днешния град. Одеса е официално основан през 1794 г. като руска военноморска крепост в земите, завзети от Османската империя.
По време на Кримската война (1853-1856) Одеса е атакувана от британските и френските военноморски сили. През 1905 г. в Одеса избухва работническо въстание, подкрепено от екипажа на руския броненосец „Потьомкин“ и Лениновата „Искра“. След болшевишката революция от 1917 г. Одеса е окупиран последователно от Украинската Централна рада, френските, руските червени и бели войски. Накрая през 1920 г. Червената армия овладява Одеса и я обединява с Украинската ССР, която по-късно става учредителка на СССР. През 1921–1922 г. градът преживява масов глад през Гражданската война.
През Втората световна война от 1941 до 1944 г. Одеса е окупирана от румънски и германски войски. Градът пада през октомври 1941 г. след обсада. 280 хил. негови граждани са убити или депортирани. На 22 и 23 октомври 1941 г. румънската армия разстрелва 5000 и изгаря 19 000 местни евреи по разпореждане на диктатора Йон Антонеску. Градът е освободен от Съветската армия през април 1944 г. Той е сред първите 4 града, наградени със званието „град-герой“ през 1945 г.
Но да се върнем в наши дни. След кратка прогулка по заснежените одески улици, по които можеш да срещнеш само бабички със съветска закалка, които мъкнат пълни торби с продукти, сякаш се стягат за поредната блокада, стигаме до Одеската Военна академия (Військова академія), която се намира на ул. „Фонтанская дорога” 10. Основана е през 1899 и отдалеч през оградата на плаца прилича повече на руски православен манастир с позлатените си кубета и островърхи кулички. Оградата е направена от 107 мм турски оръдия, докарани от нашите земи след Освобождението през 1878 г., като всяко дуло тежи 625 кг. Освен уредите за физическа подготовка, зад оградата се виждат поддържаните площадки за стрелба от макет на военен хеликоптер и изтребител.
Военната академия е учебно заведение с дълбоки исторически традиции, което подготвя военни специалисти с образователно-квалификационните степени бакалавър и магистър за Украинските ВС, както и цивилни специалисти. Тук военнослужещите и офицерите от запаса повишават квалификацията си. Академията възниква на мястото на основаното през 1865 г. Одеското пехотно училище за преквалификация на низши чинове от пехотата в офицери.
Друг предшественик на академията е кадетския корпус, създаден през 1899 г. по заповед на руския император Николай II. Идеята за създаването му принадлежи на комадващия Одеския военен окръг граф А. И. Мусин-Пушкин.
В съседство с академията се намира и военната болница. Тя също е с над 200-годишната история и с нея са свързали имената си велики учени и лекари, заложили традиции, пазени и до днес. Това са основателят на военнополевата хирургия Николай Пирогов (да, същият, чието име носи и Спешния център в София) , професор В. П. Филатов, Н. О. Куроверов, Я. К. Химелфарб и др. Днес тук работят 250 лекари и 500 медицински сестри. Сред тях – академици, доктори на медицинските науки, заслужили лекари на Украйна.
За една година на лечение минават близо 20 хил. болни, осъществяват се 7 хиляди операции, половината от които с висока степен на сложност.
Отправяме се към Одеският военноисторически музей на ул. „Пироговская”. Отсреща се намират тамошния Военен клуб, наречен Дом на офицера, и блокчето, в което
са живели, напълно безплатно (забележете!) военните журналисти
през съветските времена. При мисълта, че мога да бъда и съсед с колегите от в. „Българска армия” ме напушва смях като си представям графичните дизайнери Ивайло Димитров в ролята на домоуправител (притежава всички необходими качества) и Николинка Войнова като касиер на входа…
Одеския военноисторически музей съдържа множество документи и експонати от историята на военното изкуство от средата на XIX век до наши дни. Разполага с 13 действащи зали, експозиците на които са посветени на руската, съветската и украинската военни истории. Разбира се, най-изчерпателно е представен периода на Великата отечествена война. Постоянно се попълва залата, посветена на Украинските ВВС след разпада на СССР. Пред музея е оборудвана посетителска площадка, на която са представени 13 бойни единици от времето на Втората световна война, както и от следвоенните години.
В Парка на победата минаваме и покрай Мемориала на загиналите военни летци, взели участие в отбраната на Одеса през 1941 г. Той е построен на мястото на бившето военно летище, от което са излитали одеските асове, свалили по време на обсадата 94 немски самолета, унищожили са множество единици вражеска техника и личен състав.
От центъра тръгват и частни екскурзии из „Военна Одеса”, като гидовете са професионалисти, най-често бивши учителки по история или пенсионирани музейни работници, а защо не и настоящи, които
си докарват допълнителни доходи над мизерните заплати
Екскурзиите продължават 2-3 часа и включват всичките три военни музея в града, единият на открито в близката дъбова кория, където желаещите могат да си направят снимки с танкове, „катюши”, военни кораби и първата руска подводница.
За разлика от нашата, тези екскурзии приключват с посещение на катакомбите, в които местните са укривали партизаните, организирали акции срещу германските окупатори. А аз и моят гид (използвам тази отвратителна дума само поради липсата й в женски род в българския език) се отправяме към далеч по-приятни преживявания, които при достатъчно финансови средства (гривни, евро) лесно можеш да си доставиш в потъналата в сняг, пребогата на история и спомени Одеса.
