На 3 февруари 1921 г. той патентова в Прага свой модел самолет
Бързолетови са семейство дребни птици от разред Бързолетоподобни, на външен вид подобни на лястовиците, но малко по-едри от тях. Дължината на тялото им е около 20 cм, размаха на крилете достига над 50 cм и тежат до около 100 гр. Характерна особеност са дългите им сърповидно извити криле. Окраската им е тъмна и едноцветна. Човката е малка, но се отваря значително, благодарение на широките кожни гънки от двете и страни. Бързолетови са птиците с най-висока скорост на активен (хоризонтален) полет, скоростта им понякога надхвърля 180 km/h. Практически не кацат извън периода на мътене и отглеждане на малките, а ако го направят то е на висока скала или сграда, откъдето могат да се спуснат директно в полет. Краката са им съвсем малки и закърнели, завършващи с кукувидно извити нокти, служат единствено за да се задържат. Не могат да ходят и ако случайно попаднат на повърхността на земята излитат,
отблъсквайки се с криле.
През 1902 г. един скромен поручик изпробва край Силистра конструирания от него летателен апарат и това се случва цяла година преди първите полети с планери на братята Райт. Но както и в други случаи, поради мудното и незаинтересовано родно чиновничество, името на българина не се вписва като пръв създател на летателна машина. А той се казва Харалампи Джамджиев.
Някои считат Харалампи Джамджиев за основоположник на българската авиационна наука. Той е първият български авиоконструктор, първият българин, който
изобретява летателна машина през 1895 г.
През 1911 г. патентова във Франция летателен апарат. Конструира още орнитоптер с парен двигател, но той експлодира. През 1902 г. Джамджиев строи друг орнитоптер с пружина вместо двигател. Този апарат прави големи параболични скокове. На 3 февруари 1921 г. Джамджиев патентова в Прага модел самолет под името „Бързолет“.
Роден е през 1875 година във Велико Търново. Той е внук на Велчо Атанасов – Джамджията, организатор на историческата Велчова завера… Велчовата завера е опит за въстание на българите в Търновско и Силистра през 1835 г., начело със заможния търговец Велчо Атанасов – Джамджията. Преди планираната дата на бунта обаче заговорът е разкрит и организацията, свързана с него, е разбита от османските власти с активната помощ на Русия, която по това време е в много добри отношения с Османската империя.
През септември 1893 г. внукът Харалампи Джамджиев постъпва във Военното училище в София. Завършва го през 1895 г. Произведен в офицерски чин, той постъпва в 18-ти пехотен етърски полк вТърново. Пет години по-късно е преместен в Русе. През 1900 г. е разпределен в 8-ма пионерна дружина в Стара Загора, където служи до 1904 г. Година по-късно напуска военната служба.
Харалампи Джамджиев отрано е на „ти“ с механиката. В началото на 20-ти век Европа все още скептично гледа към небесата, а той използва цялото си свободно време и средства за конструиране на летателни машини и твърди, че с тях ще може да се лети.
Конструира летателна машина още през 1895-1896 г., а през март 1902 г. изпитва успешно модел на орнитоптер с разпереност 1,05 м и обща дължина 1,25 м. Той има елиптични криле, задвижвани от силна спирална пружина. При извършените опити „Птицата” на Джамджиев достига височина от 22 м и далечина на прелитането до 200 м. За засилване се използва наклонена дъсчена платформа и триопорен колесник от велосипеден тип.
Орнитоптерът прави малки параболи
над силистренското село Поп Кралево. При полет на 8 март 1902 година тя прехвръква и се разбива с близкото румънско село Есекьой.
Изплашен да не би някой да разгадае откритието му, Джамджиев отива в Париж, за да патентова откритието си.
Изобретателят започва сам да популяризира идеите си за въздушен полет, обикаля България и устройва сказки и реферати. След като изхарчва и последните средства от зестрата на жена си, Джамджиев започва да разработва мелницата на тъста си и по този начин да финансира своите нови експериментални модели, но вече с неподвижни крила, един от които работи с немски бензинов двигател.
През 1903 г. стига до извода, че
летателните апарати с неподвижно крило
са бъдещето
на авиацията.
За жалост през 1906 година мелницата е опожарена, а заедно с нея и документацията и проектите за строеж на моноплан, както и материалите, набавени с огромни парични жертви.
Джамджиев не се отчайва. Той сключва нови заеми, оборудва две нови модерни мелници и продължава опитите си. А на 16 февруари 1911 г. във Франция Хараламби Джамджиев
патентова с № 26224 летателен апарат
под името „Нова система аероплан вече с мотор от моторетка“. Именно тук за първи път е предвиден праобразът на съвременния автопилот…
Предприемчивият българин е готов да участва във всесветския въздухоплавателен конкурс, но изработката струва скъпо, а няма кой да го подкрепи. После още един пожар (дали е бил случаен)изпепелява имотите на семейството с целия изобретателски архив.
Независимо, че съдбата постоянно подлага крак на Джамджиев, той не се отчайва и на 3 февруари 1921 година регистрира в Прага нов свой самолет, наречен „Бързолет“.
Родоначалникът на българската авиация си отива от този свят на 13 март 1961г., без да е наясно колко всъщност му е дал. Идеите на Джамджиев са голям принос в развитието на аеромеханиката, а много негови конструктивни решения са реализирани едва през 70-те години на миналия век – толкова те са изпреварили времето си. Но независимо от всичко – този технически български гений не е оценен и до днес…..
