В армията хората трябва да са здрави и отговорността ни за това е голяма
Лейтенант д-р Мария Димитрова е на 33 г. Завършила е Математическа гимназия в Русе и Медицинския университет в София през 2007-а г. А от 8 години е в екипа на Клиниката по неврология-първо като специализант, а после минава по стълбичките на професионалното развитие. И от март м.г. вече е лейтенант. Придобива специалност по нервни болести и има международен сертификат за оценяванена на пациенти с множествена склероза. Разработва дисертационен труд за придобиване на докторска степен на тема „Невропсихологични нарушения при обструктивна сънна апнея“. Омъжена със съпруг-лекар кардиолог и син Георги на 4 г. Имала две професионални мечти-едната в журналистиката, другата-в медицината. Докато учила в университета сбъднала едновременно и мечтата да пише в специализираното медицинско списание. Била и главен редактор. Но както животът показва, две дини под една мишница се носят трудно. Наскоро била в командировка в Белене и заради тежката зима и леда по Дунава колегите я плашили с румънските вълци. Тя обаче като русенка от румънски вълци не се бои. Нито от високата летва, която поставя професията й на лекар под пагон във Военномедицинска академия.
– Лейтенант Димитрова, имате ли лекари или военни в семейството си?
– Лекари нямам, но вуйчо ми е военен. А родителите ми са начални учители в Русе.
– Как решихте все пак да сложите пагон и да сте военен лекар?
– Във ВМА да си военен е въпрос на голям престиж. Винаги съм се възхищавала на военните за тези 8 г. работа в клиниката. Така че това е естествена стъпка в професионалното ми развитие. И го реших сама. Това е и най-добрият начин на реализация в нашата структура.
– Какво показва макар и краткия ви опит, като сравнявате с други лечебни заведения?
– Не съм работила в други лечебни заведения, защото след дипломиране кандидатствах и се класирах за работа във ВМА. Това ми е първото работно място, но имам наблюдения, доколкото като специализанти посещаваме университетските клиники. В този смисъл имам поглед и като сравнявам, първо-във ВМА има специфики, има специфичен контингент, когото обслужваме медицински. Това са военнослужещи и погледът ни към тях-за диагностициране и лечение е различен, доколкото ние регулярно следим здравословното им състояние. За да е точна и тяхната медицинска експертиза. Иначе в клиниката приемаме и цивилни пациенти със заболявания като в други неврологични клиники. Отворен е достъпът за пациенти и работим с цивилни и по Здравна каса, което е ново за Поликлиниката. Това е един плюс, защото допълнително отваря достъпа на пациенти за нас. Дълго се е смятало, че във Военна болница достъпът е труден заради специфичния контингент, но сега пред кабинета в Поликлиниката виждате да ме очакват доста цивилни пациенти.
– По-трудно ли се работи с военния контингент?
– Голяма е отговорността. В армията хората трябва да са здрави. А и военните регулярно подлежат на експертиза. Трябва да сме точни в диагностиката. Но бих казала-както и при всички пациенти. Всеки е специален за нас. И изисква специално внимание, а разликата е в отговорността за здравето на военнослужещия, от което понякога зависи и по-нататъшната му кариера в зависимост от професионалната ни преценка тук-на мен и на колегите ми. Ние, така да се каже, трябва да гарантираме здрави хора на структурите на армията.
– Какво развитие можете да имате във ВМА, какво ви съблазни като кариера тук?
– Един млад човек би следвало да е амбициозен. Другото е пускане по течението. Работата ми над дисертационния ми труд е първата ми сериозна цел. Установено е, че пациенти сънна апнея имат често и метаболитен синдром и придружаващи заболявания. И паузите по време на дишане, които намаляват кислорода в мозъка, води до когнитивни нарушения във вниманието, в концентрацията, предизвикват се дори депресивни състояния.
– Какви възможности в повече могат да направят професията на военния лекар привлекателна?
– Ние имаме повече възможности да черпим от опита на колегите от другите болници в страните от Алианса. Освен това, ВМА има голям технологичен ресурс, има достъп до всякакви улеснения, които за нас са всекидневие. Всякакви изследвания и апаратура са „на една ръка разстояние“. Достъпно и бързо е и мнението на колеги от другите клиники и имаме широки възможности за диагностика. Това и за нас, и за пациента е голямо удобство. Аз още не съм си очертала хоризонти с новото ми поприще на военен лекар. И дори не съм свикнала с пагоните. Само няколко пъти досега на празник съм обличала униформата… Но се надявам перспективите да са добри. А иначе екипът на ВМА е богат с огромния си опит, от който всеки млад лекар може „да краде“. Всъщност пациентите оценяват марката ВМА.
– Какво е най-важното за един лекар?
– Ще ви отговоря така – и лекар да си, и готвач да си – важно е да обичаш това, което правиш. И да не те напуска ентусиазмът в работата.
– Кого смятате за ваш учител в лекарската професия?
– Както ви казах, това беше първото ми работно място и тук съм „попивала“ от опита в работата на всички колеги в клиниката по неврология. Оказва се вярно, че занаят наистина се краде. Като мои учители смятам полк.проф.д-р Красимир Генов и д-р Кана Примова. Те имат най-голяма роля за изграждането ми като невролог, дават ми увереност. Защото си признавам, че у мен винаги е имало едно съмнение дали съм достатъчно подходяща за тази професия, може би защото нямам близки-лекари. Аз сама взех решението си, но съмнението го имаше-дали ще бъда добър лекар. А те ми дадоха увереност, че мога да се справям и че се справям като лекар. Много важно е обаче да имаш пример в професията.
– А увеличават ли се заболяванията, които вие следите в пациентите си?
– Неврологичните са социално значими заболявания. Те водят до висока смъртност и заболеваемост, като рисковите фактори са като характерните и за сърдечно-съдовите заболявания. Увеличават се сърдечно-съдовите заболявания, но предимно-инсултите и сред млади хора напоследък. Откриваме все повече нова патология при тях. При нас другата голяма група са дегеративните заболявания на гръбнака. Хората не се пазят някак и от това страдат доста хора, недобре диагностицирани в голямата си част. Клиниката ни е специализирана и за болни с множествена склероза. Ние сме център за лечение на такива пациенти, имаме комисия за лечение на това заболяване и имаме такива от цялата страна. Това е тежка патология, но диагностиката вече е по-добра. В миналото често просто се е предполагало, че се касае за това заболяване…
