Днес Христо Бонев навършва 70 години
Христо Бонев е роден на 3 февруари 1947 г. Възпитаник е на детско-юношеската школа на „Локомотив” (Пловдив) и дебютира в „А” РФГ през 1965 г. За родния си клуб играе от 1965 г. до 1979 г. и от 1982 до 1984 г. През есента на 1967 г. записва 6 срещи с фланелката на ЦСКА, в които вкарва 5 гола. Общо в „А” група има 410 мача със 185 гола. От 1980 до 1982 г. се състезава за АЕК (Гърция).
В периода от 1967 до 1979 г. играе 98 мача в националния отбор на България, от които 42 пъти е с капитанската лента и отбелязва 47 гола. Три пъти (1969, 1972, 1973 г.) е избиран за футболист №1 на България. Участвал е на световните първенства през 1970 и 1974 г. Завършил е НСА и прочутата треньорска школа в Кьолн. (Германия). Бил е треньор на клубни тимове и на националния отбор на България от 1986 до 1988 г. Носител е на най-високото наше отличие орден „Стара планина” – първа степен, за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта.
Един от легендарните, един от най-големите ни футболисти за всички времена – Христо Бонев, днес навършва 70 години. Достатъчно е да се спомене, че в анкетата на вестник „Нощен труд” за най-добър футболист на България за 20-и век той бе класиран на трето място. Веднага след Георги Аспарухов и Христо Стоичков. А в това допитване участваха футболни специалисти от цялата страна. По-младите читатели могат внимателно да прочетат визитката на Христо Бонев. Тя е красноречива, но разбира се, съвсем недостатъчна, за да се разбере какъв е бил Зума, известен с този прякор от дете.
Каква е кратката характеристика на играта му? Самият той казва в интервю в книгата „Футболните битки за Пловдив”: „Можех да правя всичко във футбола. За мен нямаше скрити тайни.” Прекомерно ли е самочувствието му? То наистина е голямо, но пък е напълно подплатено. Оригинални финтове, изключителна техника, зашеметяващ дрибъл, точни „по конец” пасове, майсторски изпълнения на фаулове… Сам Зума беше цял един отбор. С него „Локомотив” (Пловдив) стана вицешампион и два пъти взе бронзовите медали в нашето първенство, спечели и купата на Съветската армия.
Силен беше натискът да премине в ЦСКА или „Левски”. По-възрастните може и да помнят онези 6 мача с фланелката на ЦСКА. Истински фурор – 5 гола в 6 срещи. След „войнишката служба” се завърна в родния си клуб и на всеослушание дръзко заяви: „Горко на всеки, който се изправи срещу „Локомотив!” И той беше всичко за този отбор. Връщаше се назад, напредваше с неподражаем дрибъл, даваше пасове, бележеше голове…А представяте ли си какъв идол щеше да бъде, ако играеше за ЦСКА или „Левски”.
Или да замине за чужбина. Лично Джани Аниели – собственик на автомобилния гигант ФИАТ и гранда „Ювентус”, му подарява часовник във формата на автомобил и предлага на БСФС 3,5 милиона долара за Христо Бонев. През 1979 г. е поканен да се състезава в „Космос”, в който са вече Пеле, Бекенбауер и Кройф. Но тогава България не продава футболисти за Америка. При гостуването на националите в Аржентина са давали 2 милиона долара, за да премине в „Бока Хуниорс”, и то само за две години. Тук е добре да се направи и малко отклонение. През 1963 г., когато „Спартак” (Пловдив) става шампион на България, идва покана от Англия за участието на голмайстора на тима и на първенството ни – Тодор Диев, в сборния отбор на света по повод 100-годишнината на футболната им асоциация. Председателят на БФФ Недялко Донски извиква Диев в София и му заявява: „Ти не си в добра форма и ще се изложиш. Ще изпратим Аспарухов или Иван Колев.” Но от Острова са напомнили, че поканата е лична. Коментарите са излишни!
Бонев обаче игра в „отбора на звездите” в прощалния мач на Лев Яшин през 1971 г. Тогава за броени минути оформиха такава двойка в халфовата линия с Боби Чарлтън, все едно са играли заедно с години.
На 22 март 1967 г. е дебютът на Христо Бонев в националния ни отбор – в Хановер срещу ФРГ. Пловдивчанинът изобщо не се стъписва от звездите на домакините и със самочувствие демонстрира своите финтове срещу прочутия халф Волфганг Оверат. И публиката горещо го аплодира. На банкета след мача Зума подарява две бутилки на Оверат и му казва чрез преводача – за спомен от Христо Бонев, който също може да играе футбол. 
Зума е привлечен в националния отбор от Стефан Божков. Двамата са в отлични отношения и треньорът позволява на своя футболист да твори на терена, без да му поставя конкретни задачи. Ето какво заявява Божков: ”Христо Бонев е една голяма фигура за нашия футбол. Той винаги се е стремял да бъде №1. Като футболист показваше невероятна игра, бе един прецизен състезател с високо самочувствие и дух. Освен като организатор, той бе и реализатор в отбора и заедно с това – един мислещ футболист с висок интелект, което личеше на терена.”
В квалификациите за световното първенство в Мексико през 1970 г. националният ни отбор тръгва с победа над Холандия с 2:0 с голове на Аспарухов и на Бонев от дузпа. При домакинството с Полша Зума е в стихията си. С финтове разпилява защита на гостите и открива резултата, като срещата завършва 4:1. При гостуването в Холандия Бонев отново бележи за равенството 1:1. След успешни квалификации очакванията за добро представяне на световното са огромни. Още в първия мач отборът ни повежда срещу Перу с 2:0 с голове на Дерменджиев и Бонев. Загубата обаче с 2:3 е кошмарна…
Започват квалификациите за първенството в Германия през 1974 г. Зума е зашеметяващ – два гола срещу Северна Ирландия, два срещу Кипър, един при домакинство срещу Португалия и два при гостуване. И отново нещастно развитие за отбора ни на самото първенство. Започваме с нулево равенство срещу Швеция и следва отново реми с Уругвай 1:1 с гол на Бонев с летящ плонж. Кой казваше, че не може да играе с глава?…
Но Зума беше известен и с нещо друго, което все повече липсва не само по българските терени. Той правеше незабравимо шоу. В мач срещу „Левски” в Пловдив Бонев провря топката между краката на тичащия успоредно до него противников състезател, който се олюля и падна. Осмицата на „Локомотив” почака съперника да стане с крак върху топката, отново я прекара между краката на съперника и продължи атаката си. В друг мач, когато дриблираше в близост до тъчлинията, публиката на гостуващия отбор започна да освирква Бонев. Той се спря с топката, обърна се към трибуните и посочи таблото, което показваше 1:0 за „Локомотив”. Дори в края на състезателната си кариера, когато пловдивският тим бе участник в „Б” група, Зума събираше на стадиона в парк „Лаута” по двайсетина хиляди зрители, не само привърженици на „Локомотив”. Те идваха да се наслаждават на виртуозната му игра.
На 16 септември 1984 г. бе прощалният мач на Христо Бонев. Такъв бенефис дотогава не беше правен у нас.
В срещата на препълнения стадион в Пловдив участваха звезди като Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишек, Ференц Бене, а треньори бяха Щефан Ковач и Райко Митич. Поздрави го присъстващият на бенефиса Лев Яшин, Едно голямо признание за Зума!
Наскоро Христо Бонев получи инфаркт и беше опериран. Пожелаваме му бързо възстановяване!
Казано от Бонев:
* Не искам да се сравнявам с никого – нито с Гунди, нито със Стоичков. Но можех да правя всичко във футбола. За мен нямаше скрити тайни. Особено, когато бях в добра форма.
* Всичко е до характера и самочувствието, които никога не са ми липсвали. По онова време с мен се съобразяваха не само футболистите, треньорите, но дори и ръководители от най-висок държавен ранг. Вероятно защото моето мнение го казвах навсякъде, открито. С моята игра също доказвах, че мога да бъда капитан.
*По мое мнение, ние сме нямали по-добър национален отбор от този през 1970 г. Може и да нямаме! Даже малцина от поколението, играло в САЩ през 1994 г., трудно биха намерили място при нас. Може би единствено Стоичков.
Из книгата „Футболните битки
за Пловдив”
