Анна Христова, в. „Дневник”
От практическа гледна точка основното е, че решението на Върховния административен съд е еднозначно и не подлежи на обжалване. Това поставя поне няколко проблема, чието решение за момента изглежда неясно:
1. Как ще бъдат осигурени машините
ЦИК трябва да обяви обществена поръчка за осигуряване на машините, независимо дали за купуването или наемането им. При 12 400 изборни секции, минимумът машини, по сметките на експертите, е 12 500, за да има резерви в случай на повреди. Съдейки от опита досега, най-вероятното е машините да бъдат наети за най-бързо. След това може да се мисли дали да се върви към покупка, доколкото законът предвижда занапред винаги да се използват при гласуване.
Говорителят на ЦИК Камелия Нейкова коментира, че сроковете на Закона за обществените поръчки не се прилагат при процедурите за машинно гласуване, но изрази съмнение, че дори и при максималното им свиване, комисията може да осъществи процедурата в срок.
Досега машините винаги са били наемани. За изборите за Европарламент през май 2013 г. правителството плати 172.8 хил. лв. за 100 машини, на които се гласуваше експериментално. Наемът на една излизаше над 1700 лв. За предсрочните парламентарни избори цената вече беше 442 800 лв., като това включваше наем за 300 машини, т.е. по около 1500 лв. на машина.
За президентските избори преди три месеца вписаната в поръчката цена беше 930 хил. лв. с ДДС, но за 500 машини. При нея наемът на една машина излиза 1860 лв. Във всеки от случаите наемът е включвал и софтуер към машините, обучение на кадрите, които ще работят с тях, и на хората, които ще обобщават информацията и ще анализират резултатите.
На първото си заседание в понеделник служебният кабинет отпусна за изборите 29 .9 млн.лв, които ще бъдат осигурени „чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет“. Към тези пари сега ще трябва да се добавят и разходите за наем или покупка на машини. При всички положения големият брой машини би трябвало да направи по-евтина поръчката, но ако се смята на цената от последните избори за наем на 12 500 машини цената надминава 23 млн. лв. На практика това означава цената на изборите да скочи почти двойно, при това като се имат предвид разходите само за машини, без да се отчитат тези за логистика.
2. Сигурни ли ще са машините?
По време на заседанието на Върховния административен съд Румяна Сидерова от ЦИК представи становище на Държавната агенция „Национална сигурност“, според което цялостната проверка на машините за гласуване, включително изграждането на защита – чрез софтуер и по други начини, отнема шест месеца. При това положение стои открит въпроса дали е възможно за екстремно краткия срок до гласуването да се гарантира сигурността на машините и кой би носил отговорност, ако впоследствие се окаже, че има нарушения на тайната на вота или при отчитането на резултатите.
3. Кой ще работи с машините?
Не по-малко неясен се оказва въпросът има ли и колко са хората, подготвени да работят с машините, както и може ли изборната администрация да осигури адекватното обучение на още хора. За президентските избори подготовката за машинно гласуване, макар и само в 500 секции, започна още през юни – близо половин година преди вота.
На президентските избори 500-те машини бяха обслужвани от 200 обучени специалисти, доколкото някои от секциите с такава опция се помещават в една сграда (училище), припомня „Капитал“. Ако се спази сходна пропорция, за да се осигури повсеместно машинно гласуване, сега ще са нужни над 4 хил. души. Отделно са екипите за резервни машини при повреда.
4. Какво ще стане в секциите в чужбина?
Ако логистиката в страната, макар и трудна, изглежда все пак постижима по някакъв начин, проблемът с гласуването в подвижните секции и в секциите в чужбина усложнява максимално нещата. На последните избори през ноември зад граница бяха разкрити 325 секции в 71 държави. За тях също трябва да бъдат осигурени машини, обслужващ персонал. В допълнение машините трябва да бъдат доставени по всички секции, някои от които са на хиляди километри от България, или наети на място.
5. А ако няма машинно гласуване?
Стои и въпросът какво ще стане, ако властите не успеят да организират повсеместно машинно гласуване на 26 март. Според юристи това не може да е основание за отлагане на изборите. Вносителите на съдебната жалба от „Нова република“ обаче смятат, че то би направило резултатите уязвими и те могат да бъдат атакувани в съда като невалидни, тъй като изборите са проведени в нарушение на закона.
Има и друго мнение, според което при доказана невъзможност да бъде изпълнен законът, изборите не могат да бъдат смятани за проведени в нарушение.
*Откъс от голям анализ по темата, заглавието е на редакцията
