Хаос и опасения
Указът на Тръмп доведе до задържането на повече от 100 души по летищата на САЩ.
Върховният комисариат на ООН за бежанците обяви, че на 800 бежанци е отказан достъп до страната само през тази седмица и 20 000 души ще бъдат оставени при несигурни обстоятелства от забраната на президента Доналд Тръмп, информира „Гардиън“. Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди заяви, че е „дълбоко обезпокоен от несигурността около хиляди бежанци по света, които са в процес да бъдат разселени в САЩ“.
В съобщение на агенцията се пояснява, че бежанците са уплашени, объркани и съкрушени от действията на Вашингтон. Десетилетия наред САЩ бяха световен лидер в защита на бежанците – традиция, която се корени в толерантността и щедростта на американския народ. Върховният комисариат на ООН за бежанците се надява, че САЩ ще продължат да заемат силна лидерска роля в защита на тези, които бягат от конфликти и преследвания, поясняват от комисариата.
Във вихъра на протестите срещу решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да не допуска временно на територията на страната граждани на 7 мюсюлмански страни, излезе проучване, което твърди, че почти половината американски граждани подкрепят решението.
Около 49 процента от американците одобряват подписания от президента Доналд Тръмп указ за втвърдяване на имиграционната политика, предаде ТАСС, като се позова на огласено вчера допитване на центъра за социологически проучвания Ипсос и агенция Ройтерс. Допитването показва, че 49 процента от запитаните подкрепят твърдо или отчасти решенията на Тръмп, 41 на сто решително или в някаква степен са несъгласни с него, а 10 процента нямат мнение, пише БТА. Едва една трета (31 процента) от анкетираните казват, че забраната за достъп в САЩ на граждани от седем мюсюлмански държави ги кара да се чувстват в по-голяма безопасност. За 26 на сто забраната по-скоро ги кара да се чувстват по-несигурни. Според 33 процента от запитаните няма разлика, а останалите нямат мнение, посочва Ройтерс. Анкетата е осъществена на 30 и 31 януари във всичките 50 щата. В нея са участвали 1201 души.
Това разделение е почти точно по партийна линия. Така, 53% от демократите не са съгласни с указа на Тръмп, а 51% от републиканците го подкрепят.
Указът
Още след като встъпи в длъжност, американският президент официално забрани за срок от 90 дни граждани на 7 мюсюлмански държави да влизат в страната.
Става дума за жителите на Иран, Ирак, Йемен, Либия, Сирия, Сомалия и Судан. Забрана от 120 дни има и за бежанците от Сирия. Стигна се до там, че се създаде напрежение по международните летища, беше съобщено за цели семейства с визи, които не са допуснати до самолетите, пътуващи към САЩ.
В отговор на Тръмп, Иран забрани на американците да влизат в страната. Създаде се напрежение и вътре в Америка, тъй като милиони мигранти започната да се страхуват за статута си. Изрази се и мнение, че решението на Тръмп ще доведе до расистки реакции вътре в САЩ.
Антимиграционният указ на Тръмп включва екстрадиране на около 3 милиона души с криминални прояви. Мигрантите без документи и с криминално минало обаче са около 800 000 души.
Президентът оправда мярката и отрече да е на религиозна основа. Указът бил за затваряне на границите за някои бежанци и чужденци, не е насочен специално срещу мюсюлманите, посочи в комюнике Тръмп. „За да бъдат ясни нещата, не става дума за забрана, визираща мюсюлманите, както медиите погрешно съобщават“, заяви той, цитиран от Ройтерс. „Това няма нищо общо с религията, става дума за тероризма и сигурността на нашата страна“, добавя президентът, чието решение предизвика вълна от осъждане по цял свят.
Скандалът се разрасна
В понеделник стана ясно, че Тръмп е уволнил изпълняващата длъжността главен прокурор и министър на правосъдието Сали Йейтс, съобщи СиЕнЕн. Причината – Йейтс изказа съмнения относно законността на новите мерки. Тя призова прокурорите от Министерство на правосъдието да не защитават президентската спорна изпълнителна заповед. Официално от Белия дом обявиха, че причината е несъгласие с имиграционната политика на новата администрация. В изявлението на Белия дом се изразява съжаление, че тя е „предала“ правосъдното министерство с позиция за заповед в интерес на американския народ. Йейтс бе назначена по време на управлението на Барак Обама и изпълнява длъжността до избора на нов главен прокурор.
Също така беше освободен от поста му ръководителят на федералната агенция по имиграция и митническо изпълнение.
Реакциите
В отговор на новата политика десетки хиляди излязоха на протести в няколко града по източното и западното крайбрежие на Съединените щати. Те се обявиха срещу указа на президента, забраняващ влизането в страната на граждани на държави с преобладаващо мюсюлманско население.
Документът бе критикуван от множество лидери, във и извън страната. Бившият американски президент Барак Обама се обяви срещу имиграционната политика на наследника си в Белия дом. По думите му, опитите да се ограничава влизането в страната на групи от хора противоречат на ценностите на страната му.
Хиляди британци се включиха в протести срещу американския президент Доналд Тръмп. Подобни акции се организираха в редица градове – Лондон, Глазгоу, Нюкасъл, Манчестър, Бирмингам и други. Милиони подписи събра и петицията с призив да се забрани на американския президент да влиза в страната за официално посещение, предвиждащо среща с кралицата.
Водещи британски политици, сред които и лидерът на лейбъристите Джереми Корбин настояха посещението да се отложи. Кметът на Лондон Садик Хан (първият кмет мюсюлманин) обяви, че забраната ще стимулира тероризма, а няма да го спре, каквато е целта на новата американска администрация.
Германия и Белгия вече се изказаха срещу забраната на президента на САЩ Доналд Тръмп за влизане на граждани и бежанци от няколко мюсюлмански страни.
„Подобно решение е право на суверенна държава. Белгийските власти ще се опитат по дипломатически път да получат обяснение за решението на Вашингтон. Белгия заявява, че няма да вземе пример от подобно решение”, заяви белгийският премиер Шарл Мишел. Той обяви, че държавата му не подкрепя това решение.
Мнозинство във Върховния съд
Десетки републиканци в Конгреса на САЩ се обявиха против наложените от президента Доналд Тръмп ограничения за имигранти и бежанци. Действията отразяват безпокойството в Републиканската партия относно посоката, която предприе милиардерът през първите седмици от управлението си, коментира АФП.
Изникнаха опасения, че такава вътрешна опозиция срещу политиката на Тръмп сигнализира за разстройване на по-широката републиканска подкрепа за новия президент.
В отговор Доналд Тръмп номинира Нийл Горсъч за вакантното девето място във Върховния съд. Издигането на 49-годишния Горсъч, който в момента е апелативен съдия от Денвър, Колорадо, дава възможност на Тръмп и републиканците да затвърдят следваната от десетилетия консервативна насоченост на съда. Така президентът наклони везните към консерватизма в институцията, която се произнася по най-важните дебати в американското общество, съобщават световните агенции.
Съдиите във Върховния съд се назначават пожизнено. Кандидатурата им се предлага от президента и се утвърждава от Сената. След смъртта на съдия Антонин Скалия през февруари миналата година Върховният съд работи в осемчленен състав.
Горсъч е с твърдо консервативни разбирания и макар по характер да се различава от пламенния си предшественик Скалия, споделя неговата философия и професионален стил, отбелязва ДПА. Съдията живее със съпругата и двете си дъщери в родния си щат Колорадо. Семейството му има известни връзки с Републиканската партия.
Майка му е първата жена, оглавила агенцията за опазване на околната среда при управлението на президента Роналд Рейгън.
