Ударът на Тайната канцелария

Офицерският бунт

В тези напрегнати до краен предел дни по улиците на Русе, в заведенията и магазините, по домовете не се говори нищо друго, освен за това кога майор Узунов ще обяви бунта. Проиграна е най-важната предпоставка за успеха – изненадата. Така пише Иван Дренски в историко-публицистичното си изследване „Олимпий Панов” – Военно издателство, 1964 г. Героят от Сливница майор Олимпий Панов е един от главните заговорници, подготвили въоръжен военен бунт на гарнизоните в Русе и в Силистра срещу управлението на държавата.

Тези трагични за България събития назряват преди 130 години, през февруари 1887 г. Дългата ръка на Тайната канцелария на руския канцлер фон Гирс не е успяла с военния преврат на 9 август предната година. Властта не преминава от офицерите-русофили, извършили детронацията на княз Александър Батенбрег в ръцете на предания на Петербург Драган Цанков. Стефан Стамболов овладява положението с решителната намеса на Пловдивския гарнизон. Тайните указания от Петербург тръгват към емигриралите в Румъния офицери-русофили. В началото на 1887 г. се ражда план за 
втори военен преврат
който да бъде представен като „народно въстание”. Да се разбунтуват гарнизоните в Руси и в Силистра, където командири са предимно офицери – русофили. От там да се предприеме въоръжен поход през Свищов и Търново към София.  Русе и Силистра са най-отдалечените от столицата гарнизони. Дори да въстанат всички военни части в тях, неизвестно как ще стигнат до София бързо в онези времена без железопътна комуникация и сред февруарските преспи и виелици. Дали някой е отчел, че могат да бъдат посрещнати с огън от гарнизоните в градовете по пътя си не е известно. По-вероятно замисълът е бил достойни български офицери да бъдат хвърлени на явно самоубийство, за да се провокира активизиране на световната общественост, което да послужи като повод за подготвяна агресия и окупация под формата на „спасяване на българския народ”. Бърза се, защото държавата е в междуцарствие. Все още няма не само избран, но дори намерен из Европа нов княз. Тревожното за Петербург е, че никой от българските управници в момента дори не е попитал руския император кой да бъде този 
нов български владетел
Един военен бунт, завършил с погром, освен до руска намеса може да доведе и до директно назначаване на престола на избраник на Тайната канцелария. По това време комендант на Русенския гарнизон е майор Атанас Узунов, приел длъжността от подполковник Димитър Филов. Превратаджиите от 9 август 1886 г. Анастас Бендерев, Радко Димитриев и Петър Груев са в Букурещ, където започват подготовката на „революцията” със създаването на Таен централен комитет. Към тях се присъединява и Олимпий Панов, напуснал по свое желание военната служба след тежък разрив със своя отколешен приятел Стефан Стамболов и екстрадиран от България. В Букурещ той се включва в подготовката на плановете за въстанието. Както пише Иван Дренски: „Майор Груев отсъства. Той е в Петербург, за да иска руското правителство да се намеси след началото на бунта и да не се повтори това, което стана на 9 август 1886 г.” Това показва пряката връзка между Тайния революционен комитет и Тайната канцелария.  Колко е бил „таен” този комитет личи от книгата на Иван Дренски, който пише: „Тогава нито Олимпий Панов, нито Бендерев и Груев знаят, че правителството непрекъснато следи офицерите, на които емигрантите разчитат и че в ръцете на властта са попаднали много от последните писма на Бендерев, в едно от които той пише – скоро 
в България ще настанат кървави времена
Освен сред офицерите Централният комитет разпространява сред населението вестник с редактор Светослав Миларов – отчаян русофил, превел българската си фамилия Сапунов на руски, та от мыло се получило Миларов. 
Русенският гарнизон, на който главно се разчита, обаче не е изцяло превратаджийски. Майор Узунов е командир на Пионерния полк, но офицерите от Пети пехотен Дунавски полк са против бунтове. Окръжният управител на Русе Димитър Мантов е в дирите на всички заговорници и създава въоръжени граждански отряди „България за себе си”, с които укрепва силите на полицията. Събитията изненадват и самите заговорници. На 15 февруари 1887г. полицията в Силистра залавя писмо на Бендерев до началника на местния гарнизон капитан Кръстев, в което е посочен 10 март като дата за въстанието. Вестта стига веднага до военния министър полковник Данаил Николаев, който вика Кръстев в столицата, а към Силистра тръгва една дружина от Пети пехотен Дунавски полк. Кръстев разбира уловката и обявява бунта в Силистра, като временно овладява града. В Русе обаче става провал. Майор Узунов се опитва да спечели „за делото” и офицерите от пехотния полк, но те не горят от възторг да въстават. След като ги освобождава под честна дума, че ще пазят тайната, някои от тях отиват направо при окръжния управител и разкриват подробности за подготвения заговор. Полицията и пехотинците са готови да се противопоставят на нов преврат.
На 19 февруари 1887 г. Узунов вдига Пионерния полк по тревога. В 5 часа сутринта офицерски патрули тръгват да арестуват хората на властта, но не ги намират по домовете им. Пионерите овладяват цивилните обекти в Русе и обкръжават казармите на пехотния полк. Окръжното управление е превзето с цената на неколцина убити полицаи, но престрелката между пионери и пехотинци се затяга. Силите на преврата са разпръснати. Мантов вдига на крак полицията и „България за себе си” и тръгва да възстановява реда. В същото време капитан Драганов, командир на флотското отделение в града, овладява прочутия още от Сръбско-българската война кораб „Голубчик” и го закотвя в средата на Дунав. Така лишава бунтовниците от възможност да се спасят в Румъния. Същото корабче става капан за Олимпий Панов и съратника му Тома Кърджиев, тръгнали с лодка от Гюргево. В друга лодка, така и не стигнала до Русе, са Бендерев и Груев. Попаднали сред ледени блокове, Панов и Кърджиев съзират спасение в „Голубчик”, тъй като мислят, че той все още е командван от техния съратник мичман Кисимов. Едва стъпили на палубата, получават саблени удари, свалени са на пода и пребити с ритници и юмруци. Така са откарани в Русе, където по-късно ще ги съди извънреден съд. Дори да бяха стигнали благополучно до Русе, съдбата им щеше да бъде същата. Бранителят на Видинската крепост през Сръбско-българската война майор Атанас Узунов се оказва 
слаб превратаджия

и командир на улични боеве. Пехотинците излизат от казармите си и заедно с полицията овладяват отново града. Тежко ранени са подполковник Филов, който скоро умира от раните си, майор Узунов, закаран след няколко дни на носилка в съда, подпоручик Кръстев. Офицерите, подофицерите и войниците от Пионерния полк се превръщат в пленници на пехотинците. Закарани са в района на пристанището, където ще очакват присъдите си.

Тази част от плана на Тайната канцелария, включващ овладяване на дунавски гарнизони и военен поход към столицата не успява. В Петербург остават да разчитат за кампанията си на суровите присъди на съда, които да възмутят световното мнение и да станат повод за инвазия и окупация. Дали това ще се случи?