Тази седмица Париж избухна в пламъци заради тъмнокож младеж, който бе малтретиран и унижен с полицейска палка. Да си го кажам направо – изнасилен.
Тази гавра с човешкото достойнство породи масови безредици в квартала Сент Дени, населен предимно с емигранти.
Лесно е обаче да сложим всички полицаи под един знаменател. И често имаме пълното основание за това. Мнозина изхвърлени от системата у нас, най-често стават престъпници. А някои от бившите униформени са си били и такива, както се оказва, още докато са били под пагон.
Но тъй като говорим за явлението в световен мащаб, а не конкретно в нашенски, по-скоро в европейски, нека погледнем към северната съседка. В Румъния, чест им прави, полицаите подкрепиха народа в протестите срещу правителството, свалиха шлемовете си и щитовете, защитиха онези, които им плащат заплатите .
Ако трябва да бъдем коректни, наши полицаи проявиха огромен геризъм след влаковата катастрова в Хитрино, рискувайки живота си за пострадалото население.
Така че свободата (да помагаш или да мразиш) е преди всичко състояние на духа. Тя не е нито на върха на палката, нито в сянката на пагона, а най-вече под фуражката. И в рамките на закона.
